Apr 19, 2020, 11:05 PM  

Четвъртък 

  Prose
1096 0 2
7 min reading
Алармата иззвъня. Лея се обърна, напипа телефона си и я отложи за след 5 минути. Когато звънна отново, не стана веднага, а провери съобщенията си и времето, за да се разсъни, все пак бе едва 6:20.
"Трябва да е престъпно да се става по това време", мислеше си момичето, докато разтриваше очи и се протягаше. Накрая събра сили да се измъкне от леглото, а хладният въздух в стаята я разсъни.
Последва обичайната сутрешна процедура- обличане, закуска, измиване на лицето и зъбите, оправяне на леглото, грим, излизане. Лея се прозяваше докато крачеше надолу по улицата, а есенният въздух щипеше бузите ѝ. Усещаше как зимата е все по-близо.
Момичето бързо крачеше по познатия до болка маршрут и в 7:53 вече влизаше в залата за първото си упражнение. Част от колегите ѝ бяха пристигнали и заели местата си, повечето гледаха със заспали погледи. Любо както винаги си лафеше с околните, ако полуразбираемите сънливи отговори можеха да се считат за част от диалог.
"Този човек има ли нужда изобщо от сън", мисл ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Хаджиниколова All rights reserved.

The work is a contestant:

Чудовищата и демоните в нас »

3 place

Random works
: ??:??