3. Чико Чиков  детектив или как

                Др. Паунов празнува юбилей.

За българската общност в тази далечна африканска страна настъпиха радостни дни. В цялата страна закипя трескава подготовка за отпразнуване на 60-годишния юбилей на др. Паунов. Кралят беше забравен. Дворецът и придворните потънаха в забрава. В Медината слепите просяци останаха без стотинка. Лозунгът на деня, разбирай следващите два месеца, беше „Всичко за др. Паунов - всичко за Партията!” Първолаците започнаха изучаването на азбуката от буквата „П”, в родилното майките се надпреварваха да кръщават новородените си отрочета на Негово име. Три града направиха предложение  да бъдат прекръстени на Пауново или близки варианти - Паунчовци, Пауналия, Паундере, Паунагес беше предложено от общинската управа на Мекнес. Хиляди знайни и незнайни граждани правеха най-невероятни предложения за тържественото  отпразнуване на този Велик Ден. Парламентът на страната, където щяха да протекат празненствата, се събра на специално заседание и взе решения за побратимяване на столицата с родното село на юбиляра. То се оказа не село, а трънска махала от 5 полуразрушени къщи, но това бяха подробности. Самотни жени го канеха на гости с преспиване, ръководствата на Клубовете на българските специалисти по места на свои разширени заседания, приеха план-програми за отбелязване юбилейната годишнина.

Цялата тази суматоха напомняше всемирното честване на 70-годишнината от рождението на Вожда на цялото прогресивно човечество през далечната 1949 г. Тогава Сталин беше знамето на мира, баща на народите, а сега др. Паунов беше баща на българските кооперанти в Мароко. И като баща не пропусна възможността да упражни съпружеските си права, за да им...!

          Чико гледаше, слушаше и се маеше на тази еуфория, обхванала цялото българско кооперанство в страната на Краля.

          В Посолството също цареше  трескаво приготовление за отпразнуване на юбилея на др. Паунов - Пълномощник на ЦК. Та той беше по-важен от Посланика, макар че последният беше син на генерал, обявен за национален герой заради предателството си. Беше служил на чуждо разузнаване, въпреки че носеше пагоните на български генерал.

Но това беше  дребна случка в сравнение с Юбилея (главната буква не е случайна грешка). Чико се яви в уречения час при  др. Попов - Консула, с когото се познаваха отдавна. Когато Чико влезе в кабинета му, Попето  тъкмо бе разтворил пакета с пържоли и  телешка карантия, донесени от Жоро Котлетски, ветеринарен лекар на държавна работа, заработващ допълнително в частни ферми. Посолството си затваряше здраво очите и всяка събота получаваше  пакети с телешки езици, мозъци, шкембе, черни дробове и агнешки комплекти за любимото ястие на културното аташе и шефа на «Гурбетимпекс». Животът беше хубав, времето топло, жените чаровни, а мъжете безпардонни.

          Чико влезе, поздрави почтително и се направи, че не вижда месищата. Попето ги прибра в хладилника и покани Чико да седне. Извика секретарката си и поръча кафе, уиски и кола. Функцията на секретарка изпълняваше другарката Попова по съвместителство,  като 2-ри член. Тук тя беше 2-ри член, но вкъщи имаше само един първи член и това беше тя. Консулът не беше никакъв член  и тя ползваше главния счетоводител като помощен член на домакинството. Сложни бяха отношенията, както в Посолството, така и в представителството на «Гурбетимпекс».  Чико отпи от кафето, преметна крак върху крак и изложи накратко тревогите си. Консулът го изслуша внимателно и го посъветва да се обърне към др. Паунов. В понеделник той заминаваше на обиколка из страната за отпразнуване на юбилея си и щеше да посети доста градове, където живееха и други лица, замесени в аферата «Пежо».

Когато Чико Чиков почука на масивната врата на Пълномощника, отвътре се чу глухо буботене. Чико плахо открехна вратата, мушна  маймунската си глава  и попита дали може да влезе. Другаря Паунов говореше по телефона и му направи знак да влезе. Само след 15 минути Чико изхвърча от кабинета окрилен. Др. Паунов му беше обещал пълно съдействие и незабавно решаване на проблема. За целта Чико трябваше да си вземе една седмица неплатен отпуск и с колата си да бъде на разположение на Пълномощника. Възражения не можеше да има. Колата беше без документи, голяма работа! Посолството гарантираше!

          И така в понеделник, прясно измито и почистено, Пежото чакаше пред входа на  Посолството  точно в 10 часа. Точен като часовник «Победа», др. Паунов пристигна с чанта, пълна с бутилки.  Дрънченето им се чуваше отдалече. Др. Паунов носеше почерпка за  гостите на Юбилея. За да няма сръдни,  на всеки град се полагаше по една бутилка. Изключение никому.

Здрасти! Здрасти, и потеглиха към града на Златинка. По пътя Пълномощника на ЦК му начерта маршрута и програмата на честванията.  Но първо трябваше да подберат виновницата за Чиковото нещастие и да ù дадат хубав урок. На Чико мед му капеше на сърцето, тази мръсница щеше да си получи заслуженото. Хем се радваше, хем му беше мъчно, че ще загуби една прекрасна любовница. Да, обаче тя му костваше трансферите почти за година. За тези пари Чико можеше да притежава половината царство. Един землемер се беше похвалил, че за 5 дирхама (1,25 $) беше прекарал цяло село.

Пристигнаха в дома на Златинка, но нея я нямаше. Слугинята ù /????/ каза, че била  при шефа. Какъв шеф - попита др. Паунов, тук аз съм шефът. След малко Златинка се върна. Остана много изненадана от присъствието им, но пред Паунов не можа и дума да обели. Приготви се набързо и тръгнаха. По пътя се отбиха в едно малко забутано градче, където живееха три самотни даскалици, едната от които зряла, красива жена. Ненапразно я наричаха  Графинята, действително имаше осанка на аристократка. Макар че не беше първа младост, беше чаровна жена с красиви сиво-сини очи, стегнат бюст и женствени маниери. Явно др. Паунов водеше на отчет хубавите самотни учителки. Пезевенкският  му мустак настръхваше, когато я гледаше.  Тя седна до него отзад, а Златинка до Чико. Идилия. В следващия град живееше  човекът, продал Пежото на Златинка. Той любезно им даде копие от договора между него и един местен полицай, от когото беше купил колата. Полицаят намериха в дома му. Беше арогантен, даже заплашителен. Той бил продал колата на Петков, който нямал претенции към него. Те  да се оправят и тръшна вратата под носа им.

          След тържеството, устроено в чест на юбиляря, отидоха  в хотела. Чико и  др. Паунов наеха  една стая за по-икономично, а двете дами друга. Беше хубава топла вечер. Графинята предложи  разходка и по едно питие на теферич. Предложението не беше прието. Излязоха само  двамата с Чико. Разхождаха  се почти два часа. Когато се прибраха  в хотела, стаята на Чико  се оказа заключена. А в стаята на жените нямаше никой. Чико беше изненадан, но не и Графинята. Тя се усмихва и го покани на  лаф в тяхната стая. Едва след няколко часа даскалицата от Дупница се появи и безцеремонно заяви, че Чико трябва незабавно да освободи стаята. Ужасно ù се спяло. Когато се прибра в стаята, другарят любиляр хъркаше като гатер. Явно се беше преуморил дъртият му пръч. Чико бълваше змии и гущери,  но беше безсилен пред др. Паунов - Пълномощника на ЦК.

          На следващата сутрин по обратния път Графинята седеше до Чико, а на задната седалка Златинка и Паунов гукаха като влюбени гълъбчета. Ласките ставаха все по-смели и невъздържани. За целувките да не говорим. Любов.

          Наказателната експедиция беше завършила с пълно фиаско за  Чико. Пежото  оставаше нерегистрирано и с нередовни документи. Златинка беше успяла да убеди Пълномощника на ЦК, че вината не е в нея с дела и документи, и най-вече с дела. Чико добре знаеше колко убедителна можеше да бъде тя в такива моменти. Надарена беше жената, какво може да се направи. Чико се прибра в самотната си стая. Дълго не можа да заспи. А когато заспа, сънува чуден сън. За този сън Чико ще ни разкаже утре.