Хората рядко остават сами. В този забързан начин на живот всеки е свързан с някого. За да изкара прехраната си. За да може да е в обществото. За да споделя чувствата си. За да чуе себе си, човек се нуждае да е някъде извън града. Най-добре това се случва в планината. Андрей имаше голямо натоварване на работа. Тежък физически труд. Беше доволен. В същото време се изморяваше и от това, че трябваше да бъде постоянно в кондиция. Да може да разсъждава адекватно, а не да работи по инерция. Бе заприличал на машина. С нетърпение очакваше почивните дни. Дори си взе отпуск. Защото нямаше търпение да отиде в планината. Не му бе нужна голяма подготовка. Той знаеше къде е хижата. Близо до града. Стигаше се пеша за няколко часа. Сложи раницата на гърба си и тръгна. Щеше да преспи в хижата. В началото на пътя срещаше много хора. Но колкото вървеше напред толкова по-чисто изглеждаше. Нямаше народ. Разминаваше с един или двама човека. Стигна до хижата. Тя бе заобиколена от високи хълмове. Седна до стар ...