Човекът и ехото

    Хората рядко остават сами. В този забързан начин на живот всеки е свързан с някого. За да изкара прехраната си. За да може да е в обществото. За да споделя чувствата си. За да чуе себе си, човек се нуждае да е някъде извън града. Най-добре това се случва в планината. Андрей имаше голямо натоварване на работа. Тежък физически труд. Беше доволен. В същото време се изморяваше и от това, че трябваше да бъде постоянно в кондиция. Да може да разсъждава адекватно, а не да работи по инерция. Бе заприличал на машина. С нетърпение очакваше почивните дни. Дори си взе отпуск. Защото нямаше търпение да отиде в планината. Не му бе нужна голяма подготовка. Той знаеше къде е хижата. Близо до града. Стигаше се пеша за няколко часа. Сложи раницата на гърба си и тръгна. Щеше да преспи в хижата. В началото на пътя срещаше много хора. Но колкото вървеше напред толкова по-чисто изглеждаше. Нямаше народ. Разминаваше с един или двама човека. Стигна до хижата. Тя бе заобиколена от високи хълмове. Седна до старата чешма. Огледа се. Навсякъде имаше големи камъни. Отпусна душата си. Чувстваше се толкова силен, че нямаше как да задържи в себе си това, което тежеше на плещите му.
- Умора! - извика той силно.
- Хора! Хора! Хора! - отговори ехото.
Андрей се усмихна. Не се надяваше то да уцели точно това, което го тормозеше. Да, наистина умората идваше от хората. Младият мъж реши да си поговори с ехото и каза:
- Любов!
- Готов! Готов! Готов! - отговори ехото.
- Любима! - извика Андрей!
- Има! Има! Има!
Разговорът между двамата се превърна в непринуден. Андрей се отпусна. Сякаш бе до най-добрия си приятел.
- Лъжа! - извика младият мъж.
-Тъжа! Тъжа! Тъжа! -отговори ехото.
- Труд!
- Луд! Луд! Луд!
- Споделено!
- Студено! Студено! Студено!
- Ехо!
-Его! Его! Его!
Андрей пое дълбохо въздух и извика:
- Сам!
- Срам! Срам! Срам! - отговори ехото.
Двамата имаха какво да си кажат. Цялото време бе пред тях.

Явор Перфанов
17.08.2023 г.
Г. Оряховица