Няма човек, който да каже, че не обича да чете. Има хора, за които книгата е спасение. От забързаното ежедневие. От тъгата. От несподелената любов. От човек, който ги е наранил. Но има и такива, които казват, че четат от хорски срам. Колкото да не изглеждат глупави. Книгата е дом в жилището. Кътче светлина. Уютно място за въображението. Срещнали се случайно две думи. Обичам и Те. така се случило, че авторът ги събрал на едно място. Една след друга. Те не се познавали до моментът, в който са се докоснали. Случайно. Пламнала искра. Било толкова топло до тях, че ако не са били няколко по-студени други думи, книгата можеше да се запали.
- Тъмно е още, може би е нощ! - каза Обичам.
- Не знам! - отговори Те. - При нас повечето време е тъмно. Явно, че като ни прочетат веднъж рядко се сещат, че съществуваме.
- А дали ни изричат? Казват, че много хора искат да чуят това, което ние с теб сме заедно?
- Няма смисъл, ако не идва от сърцето. Иначе сме просто само две думи. Като гвоздей и чук. отделно нищо не значим.
Изведнъж пробллесна светлина. Някой отвори книгата. Обичам се усмихна и каза:
- Съмна!
- Едва ли! - отговори Те. - Може би мръква. Обикновено вечер хората са тъжни. Било от самота. Или защото имат време да се замислят за самите себе си.
Обичам видя очите на младия мъж, който отвори книгата. Огледа се в тях. Видя толкова много място все за хубави думи. И понеже очите бяха близо до сърцето, тъгата извираше от най-дълбокото място. Обърна се към Те и каза:
- Дали ние сме му последна надежда? дали не е опитал всичко друго, а тогава да реши да седне и да чете? А ако е помислил, че сме му опора ще издържим ли? хората казват "Обичам те!" и повечето от тях лъжат. Ей така. Очите са им в друг. Сърцето също. Но не искат да загубят този, който наистина ги обича.
- Много разсъждаваш! - отговори Те. - Да обичаш някого не се иска мислене. То просто се усеща.
Мъжът четеше книгата. Обръщаше страница след страница. И често се връщаше там, където двете думи бяха заедно. Те пълнеха душата му. Утоляваха жаждата му за обич. Ако някой го бе питал защо е любител на книгите, той щеше да отговори именно това. Че намира нещо, което е нямал.
Обичам прегърна Те. Радваха се на светлината на отворената книга. А човекът я държеше отворена дълго. За да осъзнае, че има любов.
Явор Перфанов
09.08.2023 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов Todos los derechos reservados