Няма човек, който да каже, че не обича да чете. Има хора, за които книгата е спасение. От забързаното ежедневие. От тъгата. От несподелената любов. От човек, който ги е наранил. Но има и такива, които казват, че четат от хорски срам. Колкото да не изглеждат глупави. Книгата е дом в жилището. Кътче светлина. Уютно място за въображението. Срещнали се случайно две думи. Обичам и Те. така се случило, че авторът ги събрал на едно място. Една след друга. Те не се познавали до моментът, в който са се докоснали. Случайно. Пламнала искра. Било толкова топло до тях, че ако не са били няколко по-студени други думи, книгата можеше да се запали.
- Тъмно е още, може би е нощ! - каза Обичам.
- Не знам! - отговори Те. - При нас повечето време е тъмно. Явно, че като ни прочетат веднъж рядко се сещат, че съществуваме.
- А дали ни изричат? Казват, че много хора искат да чуят това, което ние с теб сме заедно?
- Няма смисъл, ако не идва от сърцето. Иначе сме просто само две думи. Като гвоздей и чук. отделн ...