15 dic 2013, 22:31

Човекът животно

  Prosa » Otros
1.5K 0 0

Когато дълго време си въобразяваш нещо и влагаш чувства в него, и в един момент се убеждаваш, че всъщност няма как да стане, защото обстоятелствата - това са фактите - не го позволяват, си казваш ''По дяволите,тъп/а ли съм?!'' Дали ще си отговориш сам с ''да'' или ''не'' , си е твоя работа. Въпросът е там, че това толкова те е наранило и такава дълбока рана някак си е оставило, че спираш да искаш да си човек...

В един момент наистина не искаш да си човек, да не чувстваш нищо! Защото човекът е единственото проклето животно, което може  да чувства любов, да има гузна съвест, да изпитва душевно терзание, болка по нещо, което си отива... В този момент се проклинаш и казваш, че трябва да си човек, защото в това се състои животът. От друга страна какво е това съдържание на живота, което в един момент се обръща срещу теб и ти напомня, че си единственото проклето животно, което може да изпитва любов, да има гузна съвест, да изпитва душевно терзание, болка по нещо, което си отива или вече си е отишло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветомира Пархоменко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...