Доктор Манолев разписваше своя седмичен работен график стриктно до час. Въпреки това изненадите в работа като неговата имаше всеки ден. (В края на краищата нали за това са графиците.) Обаче за специалист врял и кипял в психиатрията такова нещо, като изненада практически не съществуваше.
Беше сряда. Любимият му ден. В сряда водеха от университета студенти но доктор Манолев вместо да се намуси от подобно задължение винаги се радваше. Прилагаше много интересен подход към тях. Първо ги канеше в кабинета си. Предлагаше им кафе, бонбони и изслушваше досадните им въпроси относно административното управление на психиатричната клиника в условията на националната криза в здравеопазването. Отговаряше търпеливо с много хумор и демонстрираше приятелско отношение до онзи момент в, който студентите започваха да си мислят, колко е приятен и колко лесно ще си вземат изпита. После обаче той преминаваше към действие. Придобил някакви първоначални впечатления от групата той я разделяше на три. В първата с ...