Погледите ни се срещнаха,.. тя сякаш виновно наведе очи...

- А ти Жана, как си,.. все още във фамилната крепост,..как се чувстваш

- Какво за мен Пиер - очите й ме погледнаха, любопитно или тъжно - Има една възраст, в която си мислим , че всичко ни е разрешено и не взимаме мнението на по-възрастните....

Спомняш ли си , имаше движение на хипитата, неподчинение към всичко,.. увлякох се...

Събира ме се из пещерите нагоре по течението на река Ювон,.. долината на Ювон, не сме ходили с тебе там,..От начало пеехме, веселяхме се покрай огъня или  прегърнати по двойки си мечтаехме нещо,...после някой донесе бира,.. после цигари,.. странях от тези неща. Забелязах момче също да страни,.. тогава казваха  на всичко това сексуална революция,.. да , но аз забременях и това момче след това изчезна.

Безизходица,.. училище, семейсво позор. Баба и бядо ме спасиха, разказах на тях, те склониха нашите.Родих момиченце, Мариана,.. символът на Франция.. бях все още дете, в ръцете с дете...Постепенно превъзмогнах всичко,.. Учих, работех, борих се,.. и не позволих на никой да се доближи до мен...как исках Мариана да е твое дете,.. но защо тогава бяхма такива нерешителни...

- Е, и аз  бях непокорно момче, но не смеех ,.. намерих онова момиченце с дънки, блузка,...но  беше много малка и крехка,.. а и дядо ми беше казал, ще ти скъсам ушите,ако нещо се случи с внучката на Жан, дядо ти,...е, не чак ушите де, доста по-надолу - през смях казах

Тя само въздъхна и хвана ръката ми...

- Завърших и започнах работа в адвокатската кантора на леля ми в Марсилия,...Имаме жилище там,.. но все нещо ме тегли към Обан,...Основахме Фондация с още няколко самотни майки,.. просперира и тя, сега съм Вицепрезидент там, малко да се разтоваря от обществена работа,,,

А Мариана израстна,.. никога не е споменавала къде е моят баща,...сигурно баба е говорила за някакъв легионер изпратен на мисия в далечна страна,,,,- гласът й затрепери - Знаеш ли, преди ти пишех редовно писма, чаках с нетърпение отговора,.. после писмата ти оредяха,.. после спря да пишеш...Мислех си какво ли може да му се е случило..

Очите ни се срещнаха,.. топлата й ръка лежеше в моята,.. топла длан с пулсиращи пръсти...

- Какъв живот, Пиер,...искаш ли да се разходим както едно време - предложи тя

Вървяхме хванати за ръце,..фенерите-.лампи  хвърляха светлинка по алеята...

- Помниш ли Пиер, как се целувахме и прегръщахме  под лампите,...какви малки деца сме били...

- Ооо, а сега  сме големи деца - засмях се - Я да видим

Застанали под светлината се прегърнахме и зацелувахме...

- Бравооо, бравооо - възтожено извикаха някакви гласчета придружено с ръкопляскане - Искаме още,.. искаме още...

Две  тийнеджерски двойки  седяха на пейка в сянката и ни аплодираха...

               Настанихме се в дворчето на люлката -пейка,...подхванах Жана и я сложих в скута си,...целувлите не слизаха от устните ни....ръцете ни трескаво опипваха тялото на другия...

Наметнахме си някаква завивка,.. тя повдигна глава, очите й радостно блестяха...

- Пиер нали знаеш , че дядовците ни са били легионери,...Не исках и ти да си такъв и тайно се молех... Зарадвах се много, когато те върнаха  заради онази рядка кръвна група,.. Сърдиш ли ми се Пиер... Не знам, влюбих ли се в теб ,...исках да сме заедно завинаги ,а ние бяхме само два месеца,..а, аз  бях и дете и жена... -  шепнеше тя

От взаимната топлинка сме задрямали така прегърнати и завити със завивката...

Слънчево зайче заигра по лицата и очите ни...Размърдахме се учудени...

- Хеей, влюбените - веселият глас на Мариана с  огледало в ръце ни правише слънчевите

зайчета - Ами така е, маман Жана няма широка спалня и се мъчите на люлката....Браво на вас

Със сведени от срам очи, че ни е заварила в токова полужение, не смеехме да отговорим...

- Хайде, закуската е готова - продължи тя шеговито - Закусвате, пиете кафе и да ви няма тук ...

 в леглото ви е мястото и да не сте посмели преди 14 часа да ми се пречката из сладкарницата.

            Препасани с огромните червени хавлиени кърпи, се въртяхме из спалнята, дали чувствахме

някакво неудобство да ги разсъблечем,...или чакахме някой от нас да направи първата крачка, или от това, че Мариана е посочила вярната посока...

Пристъпих уверено към Жана,.. подръпнах хавлията й с една ръка, с другата освободих от тялото си  моята,... хавлиите се скупчиха в краката ни. Погалих рамената , гърдите й,...обхванах я нежно през кръста,.. телата ни се допряха, топли, жизнени и очакващи...Ръцете ми опипваха всяко кътче от тялото й,...прегърнах я и понесох към леглото...Само леки стонове  издаваха  действията ни...

Отпуснати и замряли след любовта ни се гледахме и не вярвахме, че след години най-накрая сме заедно в така мечтаното съвъкупление....

- Пиер, а сега колко време отново трябва да те чакам - тъжно промълви тя

- Защо не дойдеш на гости в Гърция...

- Нее, в Гърция съм била,.. в България не съм, а ти така ми разправяше за там...Дали ще я видя някога скъпи ми Пиер...

               Прибрах се в Атина,... върнах се към обичайните си занимания.

               През вечер-две говорих по скайпа с Жана...

               Как бързо лети времето,.. Зимната буря връхлетя изневиделица,.. слънчевият ден изведнъж помръкна, вятърът докара от нейде тъмните облаци,... застудя и плисна проливен дъжд,...

светкавици раздираха небето, все едно море и облаци се бяха сляли в далечината...

Декемврийският вятър се усили,.. през прозореца гледах бурното море,.. вълните на талази идваха и се разбиваха в брега...

Мокро, влажно и тъмно,.. небе, море, душа.

Беше сумрачно и в хола,.. студените ми пръсти лазеха  по клавишите на пианото,.. интерпретация на Ричард Клайдерман или смесица на Четерите годишни времена,.. зима на Вивалди,..или буря от мен

Над притъмнялото небе проблясна светкавица,...страшно, дано не си в открито море..

Или в морето на безпътицата...

Погледът ми се спря на бутилките алкохол,.. колко ли мога да изпия, всичките , нали,.. ще се удавя ли, едва ли,.. ще се спася ли с алкохола, също не...

Гледах с невиждащи очи тъмното небе,.. светкавиците за миг осветяваха лицето ми...

            Последва светкавица, ярка но безмълвна и далечна,.. и изведнъж всичко утихна.

Природа,..като човешкия живот, бурен и напорист,... после бавен и спокоен...

Стори ми се позвъняване,.. Мария звъни само веднъж,..облечена в  бялата си  риза..

- Мария, разбирам те, всеки иска топлинка от другия и да му даде такава,.. И двамата се стараем и сме всеотдайни в еротиката си,.. не се ли преструваме понякога , не преиграваме ли привързаността си един към друг. Търсим ли това , което ни липсва , или защото е модерно самотен мъж да бъде със самотна жена... Уважавам и ценя твоята грижовност към мен, аз се старая същото., да ни бъде добре в часовете когато се любим...

Няма ли да се измъчваме ако бъдем семейна двойка,.. Не плачи, не съм ли прав,.. няма ли после да ни е по-трудно

- Петро, казваш самата истина - през плач каза Мария - Ще ни трябва много време да свикнем...

Наистина срещахме се само за задоволяване на еротичните си помисли и задоволяване на тези потребности... Благодаря ти ... ''  И защо ли изникна тя в тази буря...

Дзън- дзън ... сега двойно позвънаване,.. само пощальонът звъни два пъти...

Дзън-дзън- дзън ...три позвънявания.. Сега пък кой ли ще е... само Рула звъни три пъти...

- Кой е,.. звъните три пъти...

- Петро,.. Петро, .. Рула е - дочух тихичък гласец

В  далечината отново проблясна светкавица...Рула в мокра бяла роба, треперяща.. стоеше смутена.

- Влизай, влизай ,.. не стой така, ще изтинеш...Чакай да ти помогна с дрехата,.. влизай в банята да се напатиш,.. ще се разболееш..

Зацелувах мокрите й очи, студените й бузки...мокри,дали от дъжда или от сълзи...

- Петро, моята първа любов се оказа обикновен мошенник,.. Затънал в дългове по лозята си и в игралните зали,.. Вкопчил се в мен от безозходица,.. спасителен кораб,.. тихо пристанище....

Искаше първо да ипотекирам къщата в Атина, после да я продадем,.. Отначало се съгласих, той още ме обича, какво значение има една къща...Оказа  се Петро, че той бил комарджия,,.. целият му живот заложен на карти, на зарове.. Не се ползува с добра репутация в средите си..

Деградирал тип с една дума..... Петро, миличък,.. ще ме приемеш ли да се върна обратно при теб...

Разбрах, че само ти можеш да ме обичаш истински,.. Моля ти се..

Е, как да те приема,.. ти преди време избра голямата си любов,.. подложи ме на уницения в имението с надменното си държание... Не мога да те приема обратно при себе си...

А знаеш ли, че аз намерих истинска любов,.. и не мога да се откажа от нея...

Дали бурята се връща с нова сила,...силна мълния присветна току пред къщи...

Огледах се,.. бях сам насред стаята...

Звъненето се повтори,. този път четери пъти....

Екранът на лаптора присвятваше със скайпа...Машинално го включих

- Пиер,. мон шер Пиер,...как си... - усмихнатото лице на Жана изпълни екрана - Ох, при нас се очертава доста работа по празниците, едва ще смогнем...

              След три дни взех решението,.. Ще купя годежен пръстен за Жана  и ще поискам ръката й

              В неделният ден вече бях в Обан при нея...

Вечерта беше настъпило оживление в залата,.. по-втзрастни госпожи и господа танцуваха, родителите на Жана бяха само гости,... Мариана и Жана сновяха между масите...

Сега е момента си мислиех,.. не изпускай шанса си, Пиер....

- Мадам, мосю, моля атансион... - събрах кураж и почуках върху една чаша.Настъпи тишина..

Жана и Мариана стояха чинно до мен недоумяващи...

- Скъпа моя Жана,.. искам да станеш моя жена...- изрекох на един дъх, извадих кутийката с венчалният пръстен и зачаках

- Да,.. да, да Пиер,.. съгласна съм,.. искам - радостно възкликна тя и заподскача като малко момиченце - От кога чакам този миг

Сложих пръстена и се целунахме нежно...

Залата гръмна в увации,...веселието продължаваше...

- Пиер,.. ще ми разрешищ ли,.. ще може ли, да ти казвам татко,.. папа Пиер..

- Рабира се момичето ми,.. ще ми е много приятно - отговорих искренно

- Папа Пиер,.. знаех си, че един ден ще се върнеш...

              И отново беше лято,..

Запасан с бяла престилка, оправях покривките по масите, прибърсвах столовете,.. ежедневните задължения в едно семейно заведение...

              Жана ме дари с едро хубаво мъжко бебе...

              Животът най-после се успокои в нормалното си русло....

.....................................КРАЙ............................

-