В приемателния център успяхме отчасти да постигнем вярска поносимост, а аз бях еднакво любезен с всички независимо от религиите които изповядат. Бях се върнал от двуседмичните курсове организирани от Агенцията, поразпитах някои познати за мигрантите, един вид вписват ли се в новата обстановка, обадих се на някои колеги има ли проблеми в мое отсъствие. И ето ме в лагера.

- Шефе, нищо не се е променило, даже и братята разбраха, че те няма и не са идвали, никой не се е оплаквал, питат  какво става с новите им документи - информира ме ГКППто.

Погледнах през прозореца. И наистина събрали са по  няколко в групичка, говореха си, смееха се, показваха нещо по мобилните си, или деликатно се усамотяваха  с мобилен на ухо. Ами такъв е животът, все пак да се радват и благославят съдбата, че живи са се добрали до тук и очакват по-добри времена.

- Мамо да те попитам нещо - обадих й се след няколко дни - Ако поканя братята сирийци у вас, ще ви бъде ли приятно, тъкмо  да си спомните за по-младите си години и арабския език

- Е, ти вече си го решил, няма да ни подядат, нека да дойдат в събота  през деня, нали са на свободен режим

- Да, добре,...а, ако позакъснеят ще може да пренущуваме при вас в къщата нали, по-широчко  и удобно е.

Дадох им адреса и да вземат такси, да не се набиват в очи, ако дойда да ги взема с колата си.

Пристигнаха. Облякани в нови дрехи, дънки, фанели, якета, косите им подрасли, носеха цветя и кутия торта. Преди да стихне глъчката от посрещането им и моето представяне кой, какъв е , мама и разказвачът на Шехерезада, нещо тихичко си шепнеха, поглеждаха се любопитно, клатеха глави, усмихваха се тайнствено.

- Уважаеми, ще ни извините, имаме още нещо за пазаруване - каза мама на арабски

Разказвачът повтори същото, поклониха се театрално и изчезнаха.

- Аз говоря и английски - каза шеговито Джордж - Който език ви е по-лесен на него да говорим

Вдигна чашката си и леко докосна с устни мастиката.

-Аз не обичам алкохола -скромно каза - Не, няма нищо общо с религията, но аз не го обичам

А теми за разговор колкото искаш, от напоителните полета и войната в Сирия, до светлото и неясно бъдеще пред тях.

- Щом сте решили из Европата, записвайте се на курсове и по английски език, дават и сертификат, може да ви потрябва. Не е лошо  и курсове по компютър, ще ви е от полза. Имам племеници в Англия, мога да им се обадя да ви търсят работа - говореше татко спокойно - А  кога ще им излезнат личните документи, а.

- Вече са предвижени, вероятно до шест месеца от внасянето, надявам се да станат - отговорих

И отново се унесохме в приказките, какво е било и какво искаме да е. Татко с носталгия говореше каква Сирия е оставил преди години и колко му е мъчно като е гледал  по телевизията репортажи за войната там

             Отривисто почукване по вратата на хола ни отрезви. Спогледахме се. Вратата се отвори, и...висока стройна жена в кафяв панталон, с обувки на висок ток, кафяво късо сако, бяла блуза, златно синджирче с плочка зодия, червени устни, загадъчен грим, очите изрисувани като на Палмира, с къса черна коса,..Наоми Кембъл ни е на гости ли.

Мама се промъкна покрай нея и с развълнуван глас съобщи

- Господа, Самира ал Сабах Мътар,... да ви представя госпожица Сара ал Сабах Мътар...моля.

Онемяхме, ръцете  ни се вкочиниха.

- Сара, това си ти - пръв дойде на себе си татко - Господи, колко много си пораснала, Джордж и ти също, беше ей такова момченце...

- Сараа - запелтечих и аз от вълнение - Нима разказвачът  на Шехерезада си ти,... ти си разказвала една наша приказка, Сара.

Тя приклекна към всеки, после подаде ръка на татко, прегърна го.

Подаде ръка и на мен, прегърна ме шептейки

- Бутрус, Бутрус,... доживяхме да се видим отново

Прегърна Джордж

- Братко, така се радвам, че и двамата сме заедно.

Напълнихме чашите с вино, застанахме прави , за да почетем паметта  на невинните жертви от войната , звън  на стъкло даде началото на една приятна и задушевна вечер. Седяхме един до друг със Сара, галех ръката й, очите на мама присвяткаха от щастливи сълзи.

- От къде да започна - тихичко поде Сара  - Бях подслушала разговора на абу Бутрус с моя баща '' Сара е много умно дете Ибрахим, не я оставяй неука, или да се омъжва рано, дай й шанс да учи, колкото и пари да нямаш, винаги отделяй за нея да учи...''

Това ме стимулира, попивах всичко което ми казваше баба Нурия, билки, отвари, болести. Тя е препатила също война, живяли са в Турция, били са богат род, но го депортирали и се заселили в Сирия, тя ме учеше и на турски език. Записах се да уча в Медицинския колеж в Алепо, едни арменци се изселваха и татко купи апартамента им. Завърших и започнах работа в болницата, разбрах, че набирали хора за ''Лекари без граници '', говорех доста добре английски и турски езици и ме назначиха в болница в Кипър, по-точно в турската част на остров Кипър. След шест месеца кандидатствах и ми додоха Кипърско турско гражданство и син паспорт.Успях да завърша и Медицински факултет в Турция. Четерите години минаха бързо и се върнах в Алепо в болницата. Джордж завършваше и работеше в Дамаск.

Започна войната. Хората бяха като обезумяли от страх, кой срещу кого се биеше и защо, така и не разбрах. Работих вече в полева военна болница, там научих за унищожението на селото ни, за смъртта на семейството ми. Щаслива случайност ме спаси от бомбандировките в Алепо. Кооперацията ни бе разрушена. Останахме само с Джордж. Можех да емигрирам сама, имах Кипърско-турски паспорт, да замина за Англия или Германия,  но къде без него...

Успя да дойде на работа в болницата, шофьор на линейка. Карахме  ранени   и в Адана или околните селища. Успях да му уредя фалшив паспорт чрез моя  състудентка от Медицинския. Издебнахме момента, предадохме ранените в болница, изоставихме линейката и тръгнахме към Истанбул. Провериха ни само веднъж в автобуса, но не правехме никому впечатление, аз говорех само на турски и бях със забрадка. Отново аз можех да пътувам навсякъде с паспрта си, но Джордж беше с фалшив паспорт и рискуваше.. Пристигнаме в Одрин най-легално с автобус. Подпитвахме за трафиканти, гледаха ни с недоверие. Досетих се, аз съм жена, това е причината. Наех в банка сейф, сложих вътре кипърския паспорт, студентско удостоверение, фотокопие на докторската диплома, няколко бужута. Дегазирах се, остригах косата си, спрях да се гримирам, намерих една билка в магазин, от която тялото и лицето ти стават на ситни пъпки, все едно си болен. Купихме за мен  мъжки дрехи, обувки и зачакахме. Сега друг проблем, физиологично ще се издам, че съм жена, рискувам така и двама ни, а и трафикантите само това чакат, не трябва да сме и голяма група. Планът ми беше да преминем мрежата и да се предадем, къде да бягаме или нови трафиканти да търсим. В едно кафене ни свързаха с баща и син, те ни превозиха до някакво село около границата .В къщата дето ни настаниха имаше още 4 човека,сирийци, интелигентни хора, и като знаеща турски ни се довериха, а с Джордж играехме ролята на двама братя и не се отделяхме един от друг и не се доверявахме никому. Даже онези четеримата не знаеха и не подозираха, че съм жена. Новите трафиканти ни подкараха, времето се влоши, на 30-40 метра от мрежата ни посочиха къде  може да се промушим. Дадохме парите и се скрихме. А бурята се усилваше, изчакахме след полунощ. Наблюдавах движението  на джиповете. Сега е момента им казах и ги поведох. Минахме един по един, не знаехме къде сме и къде отиваме, за това бях избрала да се предадем веднага, вместо да ни заловят като истински нарушители далеч от мрежата...

Ръката й нервно потрепери в моята. Погледнах я, сълзи се отрониха от очите й. Мама ги забеляза и подаде салфетка и носна кърпичка.

Настъпи тягостната тишина, нарушавана само от лекото подсмърчане на Сара и мама.

               Сутринта мирисът на кафе и печени домашни сладки ме разбуди. Мислех си за разказа на Сара, през колко перипетии е преминала

загубила най- близките си хора.  Сестринската обич е надделяла, а е можела да спести голяма част от тях и да се спаси сама. А после...

Мама подреждаше масата, татко  режеше нещо съсредоточено.

Охо, то станало 10 часа сутринта, от кога не съм се отягал така.

Сара и Джордж слязоха почти едновременно, поздравихме се  усмихнато

- Може и днес да съм така официално облечена, нали мадам

- Разбира се - смееше се мама - И днес си е празник, нали е неделя

А празниците идваха и си отиваха, християнски, мюсулмански, съботи и недели. Сара и Джордж започнаха курсове по англиски и компютър, и напредваха бързо. Сара посещаваше и курсовете по български език. Бяха желани гости в къщата на родителите ми. Татко се смееше и разказваше за негов служител '' Аз знам английски, знам компютър...', '' Добре де, дай документ'', '' Ами нямам...'', '' Еее, и тогава''.

следва....