Измислиха някакво стъкло, което имаше странното свойство да пропуска мухите. Просто да му се не начудиш! Долети мухата до него и още пърхайки с крилца във въздуха, се лепне като вендуза на повърхността. След това започне постепенно да си провира първо лявото крило, левия горен крайник, левия долен крайник и в същото време и междинния, и хоп – за миг потъне в прозрачната стъклена материя. После, завъртайки се в посока от ляво на дясно започва последователно да изтегля първо дясното крилце, десния горен крайник, десния долен крайник и в същото време и междинния (не знам точния брой на муховите крайници) и в крайна сметка – вече е вътре. Поседи малко гадинката там, полази нагоре-надолу, напред-назад, пожужи, па като се насити да се чеше зад огромните фасетни очи и след като старателно почисти с крачета тънките си крилца – реши да излезе. Остава само да проникне от обратната страна на стъклото, да направи още едно завъртане, също от ляво на дясно, и... воаля :D – отново е на свобода! Сега мухата си плюва на хобот и доволна и пердоволна, с широко разперени криле, политва към щедростите навън.

     Първият опит направиха като поставиха няколко мухи в нещо като стъклен аквариум, ама му туриха и таван, та значи стана правилен паралепипед с шест стени – всичките стълкени. Ух, че игрня настана за мухите! Те се провираха през стъклената перграда – ха отпред, ха отзад  – след което излитаха навън, но се връщаха повторно в кутията от стъкло, за да проверят дали ще успеят да преминат отново и полетят после на воля и пак се връщаха и излизаха, и пак и пак, и така хиляди пъти преминаваха ту от едната, ту от другата страна на стъклото и се кефеха, доколкото може да се кефи една успяла муша душица. И всичко това продължи, докато...

     Докато не се появи изневиделица един нOOбийски учен, който прекрати целия стремеж на мухите за свободно преминаване отвътре-навън, т.е. за напускане на стъкления куб. За целта този амбициозен лауреат за Нобелова награда изяде много хартия, погълна цели купища и внушителни томища научна хартия, изпи хиляди м-Ъ-стилници, пълни до горе с м-Ъ-стило, сдъвка цяла купчина писалки и на всичките им изпили писеца като отвреме-навреме си почистваше зъбите с него, потроши една камара компютърни клавиатури, но в крайна сметка доказа, че мухата можеше да преминава безпрепятствено поради незнайно някаква си шмекерия и извънаредно влакнестата рехавост на това стълко, което в действителност се оказа доста влакнесто и шуплесто. Тутакси изправиха тази грешка. Сгъстиха влакната на стъкления шестостен, но само от вътрешната страна, и в следствие той стана почти непробиваем и непроходим за напускане. Одисеята не приключи с така извършената манипулация, ами и като добавка поставиха мухоловка с бучка захар вътре, та всеки път, когато мухата преминаваше, подмамена от изкусителната сладост на апетитната захарна хапка, попадаше заблудена в ненадеен капан и загубила безнадеждно своята свобода – просто след известно време отчаяно умираше.

     Ето как се осъществиха две събития: на 10 декември под нестихващите аплодисменти на многохилядна публика от почитатели в Концертната зала в Стокхолм изгря звездата на поредния физик-изследовател и гениален изобретател (въпросният нOOбиец, който май съвсем не се оказа “noob”), удостоен от Кралската шведска академия на науките с немалка парична премия (над 1 милион долара!), почитна диплома и релефен 175 грамов масивен златен медал, от който Алфред Нобел гледа в профил. Това беше първото.

     А второто? О, за него – просто казано следното: така завърши поредния неуспешен опит за всяко възможно побратимяване с тия живи твари, иначе достойни за по-добра участ...

=== === ===

© Tyto ALBA