В Република Мозамбик чудесата са много, но две от тях поразяват: царството на дивите животни в резервата "Горонгоза" и хидровъзела "Кабора баса", построен на река Замбези.

          След язовир "Масанджир", програмата на групата ни от енергетици включва  посещение на един от най-големите язовири с водно-електрическа централа в Африка - "Кабора баса". Летим към северозападната провинция с главен град Тете, а под нас се простира безкрайното мату - саваната на Мозамбик. На летището ни облъхва горещ, неподвижен въздух, от който се задъхваме.  Домакините от Националната дирекция по водите ни очакват и с джипът им "Тойота"  потегляме към градчето.

        От неповторимата архитектура на Мапуто и Бейра тук няма и следа. Единствената забележителност на Тете  е големият, ажурно висящ на стоманените си въжета мост над Замбези. След обичайната проверка на военния пост, стъпваме на  платното му, високо над спокойно течащите води на реката. Поемаме срещу течението й по двеста километровия път към язовира.

          Административната сграда на хидротехническия комплекс се показва неочаквано бързо. Директорът го няма, но с любезни извинения ни поема едър португалец на средна възраст, шеф по сигурността, в чиито задължения влизаха посрещането и развеждането на гостите.  Видът на пропуските върху реверите ни ще позволи да надникнем в тайните на "Кабора Баса". Отново сме на път, ескортирани от служебна кола на хидровъзела.

          Тътен с нарастваща мощ заглушава шума на автомобилните двигатели. Ето я и стената! Опряла рамене в отвесните гранити на двата ската, като опънат лък тя е заприщила пътя на реката на най-тесното и място. Укротеното езеро видимо с нищо не подсказва за размерите си. Само струите вода, устремени като стрели от средата на стената подсещат за скритата сила на енергията. Водопадите се разбиват с грохот в бездната на 150 метра от стената. В мъгла от водни капки слънцето е простнало над това дяволско, ревящо гърло многоцветна дъга.

           Минаваме по короната на изящната дъгова стена по 330-метров път до отсрещния бряг, където от удобна площадка снимаме цялата тази красота и мощ. Напрягаме слух да чуем думите на преводача: в основата си язовирната стена  е широка само 23 метра, като изтънява незабележимо в плавна двустранна хипербола до 4 метра на нивото на водата. Височината и е 164 метра. Подприщването на водата се разпростира на дължина 250 километра, дълбоко в територията на съседните страни Зимбабве и Замбия. Водохранилището има завирен обем 60 милиарда кубически метра и площ 2700 квадратни километра. В него спокойно биха се събрали няколко десетки язовира като нашия "Искър".

Информират ни, че "Кабора баса" е на първо място в света по съотношение между обема на язовирната стена и на завирения обем, т.е., с минимално количество на вложения бетон се задържа максимално количество вода. Природата е създала точно на това място тесен каньон от здрави гнайси и гранит, което е Божия дар на Мозамбик.

           Замбези е пълноводна река с огромен водосборен басейн и значителни колебания на дебита през сезоните. Равномерният отток на водите от язовира предотвратява наводненията в долното поречие на реката. Нерегулираните води се източват от водохранилището през осем преливника, всеки с дебит 2000 кубически метра в секунда, разположени в тялото на стената на 85 метра под короната. Общо преливниците  могат да пропуснат количество вода, равняващо се на три реки като Дунав.

           Хвърляме поглед на водоприемника, разположен на десния бряг на водохранилището. На 50 метрова дълбочина под водата от него водят началото си напорните тръбопроводи на подземната ВЕЦ.

           От язовирната стената колите ни свалят по течението на реката, където по наклонен тунел се спускаме със запалени фарове в подземното царство на "Кабора баса".

           Заляна в светлина, пред нас се разкрива внушителна каверна на машинна зала с размери на двадесететажен жилищен блок. Тя е издълбана в твърдата скала без никакви укрепвания и допълнителни заздравявания. Тук, на разстояние 30 метра един от друг, са разположени петте хидроагрегата. При напор 103,5 метра  всяка турбина развива мощност от 415 мегавата.

           Вертикалните валове на турбините, които трудно могат да се обхванат с ръце от двама души, въртят роторите на генератори с диаметър 13 метра и тегло  - 920 тона всеки. Два мостови крана от 55-метрова височина обслужват монтажната площадка  на машинната зала.

           Работят само два хидроагрегата. Равномерният им ритъм, топлината и специфичния мирис на машинно масло изпълват подземните зали. Няма достатъчно консуматори на електроенергия, за да се включат всички хидроагрегата и трябва да се изпуска вода от преливниците на язовирната стена.

Общата мощност на ВЕЦ "Кабора баса" е 2075 мегавата, или две наши електроцентрали като ТЕЦ "Варна". Средногодишният добив може да достигне 16,5 милиарда киловатчаса електроенергия. Проектите предвиждат да се удвоят мощностите на ВЕЦ-а с аналогично подземно строителство под левия бряг на реката.

          Отново сме на дневна светлина. До Административната сграда е построена модерна токоизправителна станция, в която са вложени най-новите технически решения при преноса на електроенергия на далечни разстояния. От станцията водят началото си електропроводни връзки до Република Южна Африка /дължина 1400 км./, до Замбия и Зимбабве и до вътрешноста на страната. Преносното напрежение е 1066 киловолта. В предимствата на преноса на електроенергия на прав ток се убеждаваме нагледно. Леки железно-решетъчни стълбове носят само три проводника, горният от които е гръмозащитен. Загубите при преноса са незначителни. Това е бъдещето на електропроводните връзки и тук то е една реалност.

          Задаваме въпроси за проблеми по експлоатацията и ремонтните работи, за аварийността. Не са имали сериозни аварии. Оборудването е на изключително високо ниво, доставено от известни реномирани фирми като "Сименс", "Уестингхаус", "Елан" и други. Експлоатационният персонал е интернационален. Автоматизацията е застъпена навсякъде и във всичко. Хора почти не се срещат на площадката. Преди години често са били взривявани електропроводните стълбове по преносните трасета. Не бива да забравяме, че до скоро Югоизточна Африка беше гореща точка на планетата.

          Малко по-късно разговаряме с комадора - ръководителя на областта. Тук всички живеят с проблемите на хидровъзела  и това е естествено. Засега само няколко процента от произвежданата електроенергия в "Кабора баса" задоволява потребностите на страната, останалото се изнася. Но с развитието на промишлеността, рудодобива и селското стопанство консумацията ще нараства. Определен принос за това развитие имат българските работници и специалисти, пръснати по обектите в цялата страна.

          Хидровъзелът "Кабора баса" е построен в периода 1970 - 1975 г. от създаден за целта Международен консорциум . Съгласно подписаното тогава спорузамение, до 2000 г. същият е бил собственост на този консорциум, който е продавал произвежданата от него електроенергия. След тази дата хидровъзелът става собственост на народа на Република Мозамбик, който е истинския стопанин на природните блага в своята страна. И вече си мисля, че чудесата, скрити в лабиринтите на "Кабора баса"не могат да засенчат най-яркото чудо на тази страна - хората, които я населяват и се борят за нейното утвърждаване.