- Скучно ми е. Какво ще правим сега?
Космите на врата ми настръхнаха щом го чух. Знаех, че ще се обади. От известно време усещах как се разбужда и започва да нервничи.
- Нищо - отговорих и отпих от кафето.
- Как нищо!? Хайде да направим нещо!
Беше нетърпелива и като че ли леко обидена.
- Нали вчера те оставих да правиш каквото искаш - казах изморено. - Изпокара се с всички.
- Да - отговори тя енергично. - Имаше си причина. И не го направих за да седиш сега спокойно, да си зяпаш през прозореца и да пиеш кафе.
- Какво искаш да правим?
- Не знам. Нещо. Каквото и да е. Омръзнал ми е скучния ти живот.
- Това не е скучен, а спокоен живот - отговорих аз, въпреки че знаех, че това ще я издразни.
- Това не е спокоен, а безсмислен живот и ще продължи да е такъв ако не се размърдаш и не направиш нещо.
- За мен е смислен. ...