ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ: ГАДНО, ГРОЗНО, а накрая си отдъхваш
Ето ме и мене, тук съм и вече разказвам... Но ти все така си мълчиш и не ме упрекваш... Самарянката се настани на стола до леглото му. Беше съвсем близо, а не можеше да й покаже облекчението си. Не защото щеше да чуе поредната история за хора, които може и да не познава, а може би заради неразумното си привикване към гласа й, към едва доловимата миризма на ментол от дъвката в устата й. Тази история е грозна, от тези,за които се говори с недомлъвки и възмущение, никой не общува с такива хора, дори и в най- примитивните общества те са прокълнати и изолирани.
История за кръвосмешение.
Май ти казах,че преди работех като детска учителка, за такава съм учила, но имаше един период, когато закриваха детски градини, младите напускаха страната, не се раждаха деца и аз останах без работа. Понеже много си харесвах професията, не исках да се залъгвам, че пак ще ме потърсят или че ще мога да се прехранвам като гувернантка на някое б ...