5 мин за четене
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ: КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА.
Днес Самарянката беше малко замислена и като че ли искаше да му разкаже нещо, но се двоумеше. В края на краищата, приседна на стола до леглото и започна:
-Абе, не знам как да ти го кажа, има една история, но все не можах да си обясня дали наистина се е случила или съм я сънувала...Може би тези мои странни истории ти дойдоха в повече, но какво да направя, животът ми май е доста интересен. Пък и се случи в планината , там понякога стават необясними неща, само че това...
Бях на един преход в Рила, беше преди десетина години и все още избивах стреса по този начин, пък и приятелите, с които ходех, още бяха здрави и в страната...Сега някои вече не са между живите. Впрочем, тези, за които ти разказах, моята женска компания, де, не са по туризма, малко са примадони, искат си удобствата...Та така... Спряхме да починем, въпреки че аз лично не бях уморена и настоявах да стане по-късно, но не ме послушаха. Беше слънчев и хубав ден и се шегувахме, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse