Светът помръква от злото. Чрез него временно засенчва божествената светлина не човекът, а злият демон. И затова нашата ненавист и отвращение не трябва да бъдат насочени към хората, към ближните, а към него.

                              Свещ. Лъчезар Лазаров „Защо Бог е благ и към злите?“

                                                     Залата за наблюдение на Спиралния ръкав

  В Залата някои от компютрите бяха включени на автоматичен режим, а наблюдателите им се бяха скупчили около екрана на Свят Гама и следяха сцената във Вила „Отоне“.

  Координаторът влетя като тъмен облак през Силовата завеса и разблъска любопитните зяпачи.

  – Какво става тук? – викна той. – Какъв е тоя панаир? Кой ви е позволил да напускате постовете си?

  Разнородната тълпа от Същества в защитни облекла неохотно започна да се разпръсква. Скоро всички заеха местата си пред екраните и редът беше възстановен.

  – Наблюдателите от четните Светове нямат възможност да видят едно от най-значителните Събития на века – в техните Земи аватарът на Юймин – Персефина, е извън строя – каза извинително Нефертити.

  – Това не е оправдание. Не трябва да напускат постовете си – измърмори Координаторът, като се вглеждаше с тревога в екрана. – Докладвай!

  – Сгащихме я, сър! – каза радостно сфинксът. – Планината Чаншан се локализира все повече, скоро ще я засечем. А Шуайджан разкри Избрания от Свитъка. Кой да предположи, че момичето е адепт?

   – Например аз? – сопна се кисело Координаторът. – Какво друго може да е дъщерята на богинята Нюуа и феникса Тай Уанг? Казах ви още от самото начало да я следите много внимателно и да я пазите! Но тук има и още нещо.

  – Разбира се, че има – сама не би могла дори да се докосне до тайната на Избрания. Някой ú помага. Някой изключително мощен. Но все още е несигурен.

  – Тя носи дете, сър!

  – Да, бива си я малката! Проявява се още от утробата на майка си. Не случайно силите на Мрака толкова искат да предотвратят раждането ú. Къде е Игнацио?

  – Тук съм, господине! – извика Дяконът и се надигна иззад екрана на Свят Алфа.

  – И защо си още тук? Не ти ли наредих да отидеш в Бергамо? – тъмният облак около главата на Координатора се сгъсти и в него просветнаха електрически искри, а в гласа му се появиха гръмотевични нотки.

  – Не са ме поканили още, господине! – каза боязливо новобранецът наблюдател.

  – Искаш да кажеш, че след наводненията и масовите халюцинации, след ония пушеци и сценични ефекти с прииждащи цунами, никой от жителите на Бергамо не се е помолил? Никой не е поискал ангел за защита? Нито един?

  – Не, сър – Игнацио, в черно монашеско расо, препасан с вретище и с качулка с предпазен шлем пред голобрадото лице, беше съкрушен.

  – Ами тия там? – Гръмовержецът кимна към групичката гости в кухнята на вила „Отоне“. – Те какво чакат?

  – Всичко стана много бързо! Никой още не се е сетил. Но мога да се обзаложа, кой ще е пръв! – каза Нефертити.

  – Алибей преживява процес на обръщане към Светлината. Не знам дали е готов – изрази съмнение Координаторът.

  – Той живя със Светите отци в Лаврата, после наблюдава с месеци лутанията на Нюуа и напразните ú опити да намери дъщеря си. Сърцето му се трогна, а от братята в манастира научи какво е покаяние. Мисля, че е готов. Пък и останалите не са кои да е.

   – Дано, дано! А каква е тая история с Джън–Джъд?

   – Дифузия, сър! – намеси се Габриел, който отново бе заел мястото си пред компютъра на Свят Бета. – От Джъд Лоу е, актьорът. Мирабела има афинитет към руси, синеоки и високи мъже. Затова ме измисли такъв. Противоположностите се привличат! – каза архангелът и скромно сведе очи. – Мирабела пренесе подсъзнателната си тяга върху Юймин и тя сгреши. Но после авторката се поправи!

  – Противоположностите се привличат! – изимитира го иронично Координаторът. – Сигурно затова остана без крила! Като деца в детската градина сте, да му се не види!

   – Това ще премине – каза примирително Нефертити. – Само смущения по трасето са. Без тях не може.

  – Дано, дано! Чичко Фройд от Призрачната горичка може понякога да е прав за грешките, но по-често те са ехо от паралелни Светове, където нещата са различни. Проверете все пак дали няма Земи, където Джън да е Джъд – нареди повелителят на гръмотевиците и продължи да се взира тревожно в екрана. – Никой от тях не ми изглежда много подготвен. Да не се издънят в последния момент? Докладвайте ми и за най-дребните проблеми! И внимавайте от сгащващи, самите ние да не останем без гащи!

  – Разбрано, сър!

  Координаторът улови една светкавица, неволно изпусната към екрана, обра дима около вездесъщата си глава и се отправи стремително към завесата от силови линии.

                                                                         Хадес, наши дни

  В Тронната зала на „Гнездото“ се бяха събрали главните съветници на краля призрак – наместникът Матадор, необичайно отслабнал и придобил отвеян и проникновено духовен вид заради липсата на разюзданите плътски наслаждения с похапване от времето на Персефина; Мишелъв, с разкривен каскет и все още само с една еспадрила; и накрая – Вергилий, с гребен от венерианска кост на хищно глухарче в едната ръка и атомен минигенератор на електростатично поле в другата. Няколко тълкуватели от Поетичната лаборатория на замъка се бяха свили уплашено покрай стените на залата, без да смеят да се приближат.

  Гребенът, стиснат между шиповидния палец на Вергилий и копитоподобните му средни пръсти изпускаше поток йони, които се изливаха върху стърчащите сребристи кичури на призрака, смесваха се с мъглявите частици от косата му и по този начин я „мокреха“ и правеха податлива на обработка.  Полето от генератора насочваше косите в желаната посока и ги „сушеше“. Облакът на главата на ужасяващия демон пращеше от статично електричество, хилядите иглички и припуквания бодяха игуанодонта и го караха да киха постоянно, но той стоически търпеше. Накрая косата на Емпуза беше приведена в ред и кралят на Хадес се обърна към тримата. Пронизващият му поглед, станал рубиненочервен, не предвещаваше нищо добро.

  – И така – произнесе той с глух, подобен на вой на зимен вятър, нахлул в порутен комин на изоставен екарисаж за изгаряне на студенокръвни бунтовници, глас, – ще бъде ли някой от вас така любезен да ми „светне“ – при тези думи той изгледа кръвнишки Мишелъв, който се щураше в търсене на тъй злополучната еспадрила – та ще ми „светне“ ли някой, какво, по дяволоидите, става тук?

  – Тълкувателите на Свитъка са сгрешили, ъ-хъм – изкашля се Матадор. – Тоя фигаро тук – той кимна презрително към Вергилий, застинал с гребен в ръка – съвсем не е Избраният.

  – И „избърши ми праха между ципите на краците“- синковецът и стихоплетецът не са комбина кат’ патъците ми или кат’ оная пиячка буламач „две в едно, цáпни му трето петно“ – изцвърча Мишелъв, но веднага млъкна, сконфузен.

  – Да – продължи невъзмутимо Матадор. – Оказва се, че стихотворецът и слугата с мания за величие от Пророчеството са две различни личности, а ние мислехме, че се съчетават във Вергилий.

  Игуанодонът сви глава между раменете си, очаквайки буря, която не закъсня.

  – Оказало се, значи! – изсвистя като размахан бич гласът на призрака и стъкларията в Тронната зала зазвънтя тревожно и неукротимо. – Ами вие за какво сте ми тогава? За естетическа концептуална илюстрация на невъзможността за претворяване на дремещите потенции на мозъците ви в реалните измерения на черепните ви кутии ли?

  Това сложно и богато на нюанси и смислови обертонове изречение беше изречено с шептящ, почти гальовен глас, чиято градуална перспектива обещаваше в най-скоро време да се превърне в пронизително кресчендо.

  – Господарю – Вергилий размаха генератора пред светещите с кървав блясък очи на владетеля на Хадес в опит да го успокои.  – Персефина…

  – Какво Персефина? Тъгуваш за дебелата си, шизофренична господарка, така ли? Искаш ли и ти скоропостижно да я последваш, а? Малко ли ти беше престоят в тъмницата, за още ли просиш? – извика Емпуза и косите му пак се разбягаха в различни посоки, този път от необуздан и първичен гняв.

  – Н-н-не, г-господарю! – започна пак да заеква Вергилий. – И-исках да к-кажа…

  – Какво искаше да кажеш? Че съжаляваш за нея ли? Само кажи още една дума и…

   – Държите се също като нея! – изплю Вергилий и пак сви глава между раменете си, ужасéн от това, какво ще последва.

  Емпуза, увеличил неимоверно размери и с глава почти докосваща тавана, внезапно се сви и придоби обичайния си вид. Гледа известно време треперещия игуанодон, очите му внезапно от червени пожълтяха, после постепенно върнаха кралския си тъмносин блясък. Той размаха призрачен пръст към поета, косите му се отпуснаха и легнаха укротени на плещите му, а свистящият му глас проскърца и после изхриптя, вече съвсем спокойно:

  – Прав си, Вергилий, слязох на нейното ниво, а това не подхожда на кралското ми достойнство. Доведете ми дежурния пазител на Часовниковата цитадела! И се погрижете да мине през черния вход! Инкогнито! – заповяда той на стражниците до вратата.

  – Виж к’во с’я, кралю… Иха! – Мишелъв подскочи от радост, защото беше намерил най-после изгубената еспадрила.

  Беше изхвърчала чак под казана, вероятно подритната от ужасения господар на замъка и сега розовият ú нос стърчеше под опушения съд като мъничко, шареничко, дето и краля на мишките от пътя отбива.

  Мишокът изтръгна въжделената обувка изпод прегръдката на металния колос, причинил не една и две ужасяващи смърти на Същества в бездънната си паст, и подрипна нетърпеливо към Емпуза.

  – Няма нужда да викаш никого, щот’… –  топчестият съветник се запъна, виждайки как очите на господаря му пак се наливат с жълт огън, подскочи към прозореца и само изцвърча:

  – Да ти кажа ли или да ти покажа?

  – Ох, пак ли… – Емпуза се отпусна безсилно на трона.

  Много му се беше събрало и той усещаше атомите на мозъка си как започват произволен и умопомрачителен танц. С мъка ги събра в стегната, компактна маса и погледна към вратата.

  – Тя е един от подвижните пазители на Часовника, кралю – взе инициативата Матадор. – Как ги наричат? Емисари? Точно така! Малцина знаят какви са в действителност. Не се набиват много на очи, изпълняват куп други задължения, имат си други професии, а всъщност тихомълком следят за изправната работа на далтоните навсякъде, където отидат.

  – И ти ли, Пека! – изсумтя призракът. – Но ако дойде тук, няма ли да бъде разкрита? Всички я познават! Ако сега влезе в Тронната зала – на „заседанието“, няма ли да се усъмни някой коя е всъщност?

  – Тя идва често в лабораторията. Ще решат, че пак е тук за някой експеримент. Не че има полза от тях! – Матадор хвърли язвителен поглед към притихналите тълкуватели, скупчени покрай стената и заканително изфуча.

  – За мен ли говорите? – алтовият, сипкав глас се появи преди притежателката си и разпръсна във въздуха аромат на люляк, черен шоколад и въжделено очакване.

  Мис Перла Карамелла ван дер Муун тръсна тежките си тъмнозлатисти къдрици и виолетовите облачета около ханша ú се разлюляха съблазнително.

  Стражите се бяха опулили и зяпаха, без да се стесняват, извивките на божественото ú тяло. Матадор тропна с копита и изпръхтя. Мишелъв най-сетне обу непослушната еспадрила, хвърли неодобрителен поглед към Дамата в лилаво и се прозя.

 – Ха, десет сонорни! Чудо голямо! – измърмори той и се извърна демонстративно.

  Вергилий се стегна, изпъна гръб и в помътненото му съзнание заплуваха стихове, а пред погледа му заподскачаха искри.  

 Тълкувателите тихо заспориха за нещо, поглеждайки с опасение от време на време към почитаемата кралска гостенка, после се умълчаха.  

  Емпуза се приближи до Пека, понечи да изръси плосък и на границата с непристойността комплимент, но окопитилият се Вергилий го подръпна за облачната роба и астматично зашушна в ухото му:   

  – З-забравихме Ог-гледалото, В-ваше Величество – каза настойчиво придворният стихотворец и посочи някъде зад гърба му. – Т-там става нещо!

  В Кривото огледало Алибей беше стиснал за врата слугата си и крещеше френетично. 

                                                                                                    /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=lX6g_cm2rM4

https://www.youtube.com/watch?v=VZLQyi5iaZo