II.

Вероятно мнозина от вас вече са се запитали защо нашето повествование започва в оня опушен, евтин бар. Ако те проявят малко търпение ще разберат, че именно в тоя бар, двадесет и пет години след историческата конференция в град Измир нашият познайник Ондур Карим седеше на една петносана маса и се наслаждаваше, повече на младите и гъвкави тела на танцуващите студентки, отколкото на алкохола в чашата си, който претендираше да се нарича уиски.

Тая вечер Ондур имаше повод. Поводът бе за цялото човечество, но блестящия професор по приложна физика с множество научни постижения почти във всичките сфери на приложните науки бе решил да запази за себе си изживяването на тоя момент, въпреки че много от колегите му подозираха за неговия триумф. Когато казвам „много“ това не бива да ви заблуждава и да си помислите, че във втората половина на двадесет и първото столетие са останали мнозина мислещи представители на Сапиенса. Изкулент бе монополизирал мисловните процеси на старата Земя и онези, които бяха запазили способността си да разсъждават логично не бяха мнозинство. Освен това застарелите демокрации не бяха счели, че трябва да запазят интелекта за биологичните си представители и бяха делегирали тия права изцяло на Изкулент. Затова мисловните центрове постепенно се изместиха в източното полукълбо. Турция, която постоянно се луташе между модернизма и традицията се обособи като най-близкия център на Стария разум до Западния свят и затова бе съвсем естествено в университетските ѝ центрове да се съсредоточат повечето останали действащи умове.

Затова и тук, в университета на град Измир се проведе и споменатата вече конференция по наболелите енергийни проблеми.

Ондур, който от десет години носеше гордата титла професор не се отказа да използва сивото си мозъчно вещество и посвети, иначе безличното си съществуване на проблема със оскъдната енергия. В първите години от изследователската си дейност не постигна много. Изглежда неизвестните в системата бяха повече от уравненията в нея, а както добре се знае тогава решенията са много повече от едно. И нито едно от тези решения не даваше задоволителен отговор на не търпящия отлагане въпрос.

Сега, когато седеше в опушения бар си спомни за оня момент, когато пак се наслаждаваше на кръшните тела на състудентките си, които вместо да подгряват слабините му го навеждаха на някои сравнения със суингиращите бета мюони и тяхната ен на минус първа компонента. Именно тая компонента и нейната необяснимост го подлудяваше. Още от първия курс по експериментална физика, когато стария професор Факрит им бе загатнал за нея тя не му даваше мира. Не една нощ се опитваше наум да изведе що-годе прилична гаусова матрица за разрешаването ѝ, но не успя.

Тогава Ондур се закле, че ще разреши тая загадка, рано или късно.