Obra no adecuada para menores de 18 años
CUBA LIBRE 4
Тази сутрин слънцето зажули още в 6 часа. Денят обещаваше да бъде най-горещият от изминалите 3 дни. На закуска летовниците пиеха ледени сокове и почти не поглеждаха към останалата храна. Плодове и сокове компенсираха обилното потене. Освен горещината хората се измъчваха и от непоносимата влага, която, под влияние на жегата, се превръщаше въздуха в пара. Климатиците работеха нонстоп и въпреки това не успяваха да внесат малко хладен въздух в ресторанта.
Жорж допиваше второто си еспресо, когато на вратата се появиха Натали и младите. Синът ù беше твърде сериозен за този час на деня. Обикновено лошото му настроение се проявяваше в по-късните часове на деня. Приятелката му също се мръщеше, явно неговото лошо настроение се предаваше и на нея. Жорж им кимна и покани на неговата маса, но синът на Натали демонстративно си обърна гърба и седна на протовоположната страна на ресторанта. Натали само вдигна рамене и последва младите, леко махайки за поздрав към Жорж.
На брега нямаше много плажуващи, за сметка на това в морето беше гъсто населено като във варненския аквариум.
Жорж се опита да се поразтъпчи по брега, както правеше всеки ден, но слънцето го изгаряше толкова силно, че се отказа от разходката и отиде в “Грил бара” при Хуанита и Мерседес. Вечно усмихната Хуанита беше на мястото си, но Мерседес я нямаше. Имала почивен ден. Жорж седна под сянката на асмата, поръча си едно “мохито”, нали ментата разхлажда. В бара нямаше жива душа, всички се бяха изпокрили в стаите си или се плацикаха в морето. Даже ченгетата на Фидел днес не се виждаха наоколо. Хуанита си направи фреш от портокали с огромно количество лед и седна при Жорж. Седяха, разговаряха за това онова, но погледът ù се въртеше наляво-надясно като локатор. Дебнеше ченгетата. Сядането на маса с чужденец се считаше за сериозно политическо престъпление с непредвидими последствия. Явно младото момиче имаше сериозен гръб във власта, иначе не би се осмелило да пренебрегне правилата. Между другото спомена, че с Мерседес и една друга тяхна приятелка смятали да останат на дискотека същата вечер. Жорж беше крайни учуден, тъй като по правило след работа на персонала беше строго забранено да остава на територията на хотела. Жорж прекрасно знаеше това правило и затова погледна многозначително към Хуанита. Тя се засмя гръмко и допълни, че били поканени от шефа на ченгетата, който същата вечер щял да празнува рождения си ден. Всичко ставаше от ясно по-ясно.
“ Е, тогава ще се видим на дискотеката” каза Жорж и потегли към морето.
Поплува около час, отиде до денонощния бар с цел да срещне някъде Натали, но тя сякаш беше изчезнала вдън земя. Разходи се до тяхната вила, повъртя се наоколо с надежда Натали да го види и слезе, но уви, никой не дойде да го потърси. А при сутрешното поведение на сина ù, му беше крайно неудобно да я потърси в стаята.
Мина покрай пиано бара и по сенчестата алея се запъти към своята вила. “Сенчеста” не е най-правилната дума в случая, защото термометрите показваха 45 грдуса Целзиеви на сянка.
В стаята му климатикът се мъчеше като стар дръглив кон по баир, но все пак имаше малко хладинка. Жорж се съблече и пусна студената вода на душа с цел да се измие от морската вода и да се поразхлади. Уви от фунията на душа потече топъл чай. Както беше мокър се хвърли на леглото и скоро заспа. Не знаеше колко дълго е спал, но в съня си чу леко почукване по вратата, стана зави се с чаршава и отвори вратата. На прага стоеше Натали. Бързо я покани вътре и отново се излегна на леглото. Натали го последва и се настани в коженото кресло, поставено до прозореца. По този начин беше на една ръка разстояние от него. Цяла сутрин го търсила, за да се извини за поведението на сина си. Ален бил бесен затова, че Натали не се била прибрала цяла нощ. Директно ù казал, че знае къде е прекарала нощта. Не искал повече да бъде в компанията на Жорж. Натали не знаеше какво да прави. Между дълга и желанието. Нито искаше да обърне гръб на сина си, нито пък да се лиши от компанията на Жорж. Той не реагира, само протегна ръка и я привлече към себе си. Натали се намери в обятията му. Надвесил се над младата жена, той изхвърли на пода банския ù, изхвърли и чаршафа, с който се беше завил при идването на Натали, и двамата се оказаха като от майка родени. Телата им лепнеха от горещината, устните им, жадни за милувки, се притискаха едни към други, а езиците им се преплитаха в чудновати съчетания, които ръцете и на най-изкусния ваятел не можеха да пресъздадат. Той покриваше всеки милиметър от шоколадовото ù тяло с целувките си, започвайки от катранено черните ù коси и свършвайки до малкото пръстче на изваяните ù крака. Натали стенеше от удоволствие и правеше всичко възможно, за да улесни достъпа му до най-тайните кътчета на тялото си. Там, където беше необходимо за пълното разкриване на прелестите на жадното за милувки тяло, тя си помагаше с дългите си изящни пръсти, пръсти на цигулар виртуоз. Жорж дълго се задържа на най-чуствителната част на тялото ù, страста му се предаваше на тялото ù и караше жената да вибрира и се гърчи под напористия му език. Натали беше вече достигнала кулминацията на възбудата си няколко пъти, когато той рязко се извърна и се оказа с глава между плътните ù бедра. Езикът му продължаваше да снове между бърните ù, а устните му пиеха с жажда жизнените ù сокове. Само миг след като тя го обхвана с две ръце и го поднесе към зажаднялите си устни, Жорж изригна като гейзер и тялото му се сгърчи и затресе като епилептик. Сега беше ред на Натали да покаже уменията на дългия си и гъвкав език. Главата ù се въртеше като магически обръч около огромната твърдина на мъжа, езикът ù го кълвеше като ловен сокол, а ръцете ù го галеха и масажираха с движения нагоре-надолу, за да предизвикат поредното изригване, придружено с вика на победения самец. Въпреки няколкократните достиганати кулминации, нито тя, нито той показваха признаци на умора или пълна удоволетвореност. След всяко изригване телата им се сливаха още по-плътно, езиците им се движеха още по-бързо, а желанието им ставаше още по-интензивно. След едно рязко извръщане Натали се намери върху него, възседнала див мустанг из прериите на Аризона и препускаща като млад индиански вожд към опасните скали на Големия каньон.
Когато се отпуснаха легнали един до друг, задъхани и къпещи се в лепкава пот, часовникът на малката масичка показваше пет часа и 38 минути. Те не го усещаха, но бяха се любили без почивка точно 3 часа и 22 минути.
Дойдоха на себе си едва когато Натали го хвана за ръката и го повлече под душа. Водата обливаше изморените им тела, галеше изтръпналата им кожа и правеше допира им нереален.
Когато в 7 часа се появиха в ресторанта за вечеря хванати ръка за ръка, никой не им обърна внимание. Само един почти детски поглед ги следеше от далечния край на залата с очи, изпълнени с тъга.
© Крикор Асланян Todos los derechos reservados