Стресна се толкова рязко, че имаше усещането сякаш нечия гигантска ръка, може би - Божията, го беше вдигнала няколко метра над леглото и после го беше запокитила обратно там. Включи лампата на нощното шкафче. Часовникът показваше 01:17*. Със старанието на отпускар, който проверява едно по едно нещата, които слага в куфара си за предстоящата ваканция, Цветелин Н., за да се успокои, започна да изрежда симптомите на паническата атака, която го връхлетя. Учестеното и накъсано дишане, съпроводено с така наречената "гръдна клетка" - когато ти се струва, че ребрата ти държат в тях белите дробове като затворници без право на помилване. Стомашните спазми, световъртежът, изпотяването, разтреперването... Всичко беше прилежно отбелязано като присъствие в съзнанието му, с една-единствена цел. Че това е само поредният пристъп, който ще отшуми след един Xanax от 0.5 mg.Но този път имаше и едно усещане, което се появяваше за първи път. Бодеж в сърдечната област и изтръпване на лявата ръка. А това, благодарение на познанията, които всеки уважаващ себе си хипохондрик като него има, си беше белег, класически белег за инфаркт.Той беше наясно със себе си и не обичаше да разкарва никой доктор посред нощ, но този път се притесни и реши да звънне на своята лична лекарка, която живееше буквално до дома му. Имаше късмет, джипи Езерова вдигна още след второто позвъняване.

- Какво има, Цвети?

- Извинете ме за безпокойството, но нещо със сърцето. Имам силни бодежи, лявата ми ръка изтръпна. 

- Първо - успокой се, моля те! Вземам преносимия за ЕКГ и идвам! Нали не си сложил ключа отвътре?

- Не, не съм! Нали знаете, че никога не го правя?

- Добре, след малко съм при теб! Дишай дълбоко!

Лекарката затвори, а Цветелин Н. впери поглед в тавана. Фаровете на преминаващите автомобили под прозореца се опитваха за пореден път да му напишат някакви непонятни слова там. Но той, по подобие на много други безсънни нощи, все така не успяваше да разчете тяхното послание. После притихна в очакване. След малко чу спасителния шум на отключващата се входна врата. Доктор Езерова буквално връхлетя в стаята. Знаейки какво му предстои, Цветелин Н. предварително беше открил гърдите, китките и глезените си. Без да губи време в обяснения, тя веднага, с майчинска загриженост, разпръсна всичките метални елементи и помпи по тялото му, а после включи апарата. 

Докато слушаше съскането на писците той се замисли за странния начин, по който всеки един от тях беше нахлул в живота на другия. Със сина й бяха родени в един и същи ден. Това беше и причината, младата тогава, доктор Езерова да изпитва особена привързаност към чуждото бебе. После плътта от плътта й се беше самоубил в казармата. А Цветелин Н. на свой ред загуби майка си при обречената, в повечето случаи, борба с рака. И така всеки се беше превърнал в някакъв своеобразен заместител на някого, който си е заминал безвъзвратно от живота на другия. И понеже и двамата бяха останали без близки роднини си бяха разменили ключове от апартаментите. Така, за всеки случай...

С рязък жест тя откъсна кардиограмата и започна да я разглежда. 

- Е, наред ли е всичко?

- Да, съвсем! Ако трябва да сложа заключение под нея, то ще е стандартното. "б", точка. "о", точка! Знаеш какво значи, нали?

- Да, знам! Без особености! Защо ако трябва? А не трябва ли?

- Виж, Цвети! Ако не те познавах още от малко дете, а и ако не бях изпила няколко малки водки преди да ми се обадиш... Едва ли щях да ти го кажа... Всъщност, има една особеност!

- Какво имате предвид?

- Погледни тук! Това е синусовият ритъм на сърцето ти. Прекалено, прекалено стабилен и равномерен е. С годините съм установила, че точно така изглежда той при хората, които не изпитват никаква обич към никого и към нищо. Разбира се, не съм споделяла това с колегите ми, защото ще решат, че старата кранта е загубила разсъдъка си.

- Вярвам ви! И? Има ли лек за това?

- Да, има!

- Какъв е?

- Нека се изразя "модерно"! Да изключиш СОТ-а на мозъка си, да оставиш любовта да разбие сърцето ти и да се настани там... Да, знам, че звучи налудничаво, но е така. Повярвай ми!

- Вярвам ви, защото наистина сте права.

- Цвети, сега ще ти направя една инжекция с Diazepam. Ще те отпусне и ще заспиш.

 - Благодаря ви! И ме извинете за разкарването!

След като му инжектира успокоителното, лекарката си тръгна, а той потъна в дебрите на безпаметен сън. Изминаха няколко седмици. Цветелин Н. беше командирован служебно до Бургас. Пристигна сутринта, след като беше шофирал през цялата нощ, и хукна по задачи. Трябваше да се срещне с шефовете на няколко фирми и да посети няколко потенциални клиенти. Препуска буквално през целия ден. Вечерта хапна набързо и се прибра в хотела. Легна си рано-рано. Събуди се призори. Излезе на терасата, за да изпуши една цигара.

Макар да не беше в първа младост той никога не беше виждал изгрев над морето. Беше се настанил тук съвсем съзнателно, защото от това място се виждаше целия залив. Първоначално слънцето сякаш неуверено подаде погледа си над хоризонта, колкото да се убеди, че е настъпил неговия час. След което просто избухна в светлина. Цветелин Н. наблюдаваше притихнал това тайнство. Изведнъж усети пробождане в сърдечната област. Реши да не му обръща внимание, а да продължи да съзерцава гледката. Но тъй като до обяд дискомфортното му състояние не отмина все пак отиде до местната поликлиника.

Младата кардиоложка, при която попадна му направи електрокардиограма и започна да я изучава внимателно. 

- Така, така... Имали ли сте оплаквания от сърцето досега?

- Не, по-точно - нищо съществено.

- Вижте, имате проблеми със синусовия ритъм, просто не е постоянен, накъсан е. Не е нещо особено сериозно, но няма да е зле да започнете някаква терапия.

- Странно, само преди няколко седмици ми казаха, че е съвсем равномерен и наред.

Лекарката го погледна толкова възмутено, че дори и обиците й със стъклени висулки хвърлиха сърдити отблясъци към него. Тя пусна хартиената лента върху бюрото си.

- Е, аз ви казвам какво виждам тук. Не ми се спори с вас! Вземете кардиограмата и я покажете на джипито си в София.

Доктор Езерова потвърди диагнозата на колежката си. После изписа на Цветелин Н. подходящи за целта лекарства. Той започна да ги пие редовно и сякаш всичко се върна в старите и изтъркани релси на всекидневието. Един месец по-късно Цветелин Н. се прибираше късно от офиса. Паркира колата си, след което заключи и активира алармата. Сякаш в отговор на нейния звук се чу тихо изскимтяване. Мъжът се огледа наоколо. Забеляза някакъв кашон и тръгна към него. Клекна, отвори го и видя вътре малко и беззащитно кутре. Беше буквално новородено. Цялото му същество се изпълни със състрадание. Поколеба се само за секунда, след което извади кученцето, разкопча якето си и го прибра на топло до своите гърди. У дома си го нахрани със спринцовката, която си беше купил за спешни случаи, макар да не беше предвидил подобен на този между тях. А после приюти палето в леглото си. Когато на сутринта се събуди забеляза как то е пропълзяло и сложило главичката си точно до сърцето му, което в момента просто го болеше постоянно. Отиде направо в кабинета на доктор Езерова.

След традиционната кардиограма, която се беше превърнала в нещо като тяхна парола, лекарката го погледна и въздъхна.

- Цвети, как да ти кажа?

 - Какво е станало?

- Не, не е страшно! Много хора живеят така дълги години!

- Какво ми има?

- Успокой се, не повишавай тон. Просто... Сърцето ти е излязло от синусов ритъм завинаги.

- И?

- Всичко е наред, ще трябва да пиеш постоянно някакъв вид бета-блокер. Сега ще ти изпиша един.

- Искам да ви попитам нещо. Може ли?

- Да, разбира се!

- Смятате ли, че вече съм започнал да спирам СОТ-а на мозъка си?

- О, Цвети! Това бяха пиянски брътвежи на една стара жена. Забрави за тях, моля те! Тя го погледна и с извинителна усмивка стисна ръката му, след което го изпрати до вратата на кабинета си.

Изминаха няколко месеца. Цветелин Н. пиеше лекарствата си по схема, сърцето му сякаш беше се укротило, а малкото кученце го посрещаше с радостен лай, когато вечер се прибираше от работа.

Една сутрин се случи нещо, което промени цялата тази рутина. Когато влезе в офиса, собственичката на фирмата го привика в кабинета си и директно му каза, че го освобождава. Той беше достатъчно горд за да не й се моли, а и да не я пита защо е решила така. Тръгна си веднага, като само остави ключовете за входната врата на нейното бюро.

Реши, че ще посвети следващите месеци на себе си. До обяд освежаваше английския си, а след това слизаше в мазето и упорито блъскаше с щангата, която дотогава само беше събирала прах там. Така измина половин година.

След приключването на поредната тренировка той се качи в апартамента си и влезе в банята. Изкъпа се набързо, после омота хавлия около кръста си и излезе от помещението. Минавайки покрай огледалото в антрето хвърли поглед върху себе си, но нещо го накара да се спре. Разгледа се внимателно и безпристрастно. Тялото му вече изглеждаше доста добре, усилията си бяха стрували. Почувства как харесването на образа в огледалната повърхност срещу него го изпълва изцяло и му дава усещането за примирение. В същия момент усети и познатата болка в сърцето си, но този път тя беше наистина много силна. Едва успя да се обади по телефона и да извика доктор Езерова.

Още щом видя показателите на апарата за ЕКГ тя разбра, че положението този път е наистина сериозно. Веднага звънна на "Бърза помощ", за да извика линейка. Само няколко минути след това Цветелин Н. издъхна в ръцете й. Доктор Езерова се свърза отново, за да каже на колегите си, че вече не е нужно да идват. Извади от лекарската си чанта смъртен акт и започна да го попълва. Срещу час на смъртта посочи 17:01**. А срещу причина написа масиран инфаркт на миокарда. Макар че, толкова много й се искаше, точно в същата графа, да отбележи F 63.9***. Така, според Световната здравна организация, в списъка на заболяванията, беше квалифицирана любовта.

*В западната нумерология числото 9 не се смята за особено щастливо, тъй като бележи края на един цикъл от числа.

**Виж горната бележка.

***Световната здравна организация (СЗО) наистина е включила това чувство в графата: "Разстройство на навиците и влеченията", където то фигурира под номер F 63.9.