Цветята ... цветята ... трън от зад или наслада за окото ... ?
Много ме мъчи този въпрос .
Кефя се на тези в градините, парковете, въобще припадам от умиление на такива свободнорастящи красоти. Достойни, красиви, нуждаят се само от ‘ах’ и ‘ох’, не те затрудняват и не ти вменяват не’ви други задължения, особено ги харесвам и то не за друго, ами жената така се прихласва по тях, че мога спокойно да пуша или да си играя на компютъра, без непрекъснатият й надзор .. това е нещо като да отидеш на биричка и лафче със съседите от блока, дет бият табла или са вдигнали капака на трошката си ... или така поне беше преди вирусясването.
Жената е голяма цветарка. Има голяма дамска чанта, която побира к’во’ли’не, но винаги има място за ‘случайно’ начупени листенца ... ей така – прави се на разсеяна, гледа в небето и зяпа хората, ама аз съм свикнал да я гледам в ръцете. Бързо работят. Чупи, къса, даже понякога и ножичка вади. А после започват изненадите ... глупости ... започва истинския цветен тормоз! ...