Цветно УАУ
Цветята ... цветята ... трън от зад или наслада за окото ... ?
Много ме мъчи този въпрос .
Кефя се на тези в градините, парковете, въобще припадам от умиление на такива свободнорастящи красоти. Достойни, красиви, нуждаят се само от ‘ах’ и ‘ох’, не те затрудняват и не ти вменяват не’ви други задължения, особено ги харесвам и то не за друго, ами жената така се прихласва по тях, че мога спокойно да пуша или да си играя на компютъра, без непрекъснатият й надзор .. това е нещо като да отидеш на биричка и лафче със съседите от блока, дет бият табла или са вдигнали капака на трошката си ... или така поне беше преди вирусясването.
Жената е голяма цветарка. Има голяма дамска чанта, която побира к’во’ли’не, но винаги има място за ‘случайно’ начупени листенца ... ей така – прави се на разсеяна, гледа в небето и зяпа хората, ама аз съм свикнал да я гледам в ръцете. Бързо работят. Чупи, къса, даже понякога и ножичка вади. А после започват изненадите ... глупости ... започва истинския цветен тормоз!
Като начало , правя се на кавалер и вадя покупките от пазарните съдинки и веднага си навличам цветния й гняв ...
- Ти ! Къде гледаш и как пипаш като слон! (или нещо подобно, понякога и с допълнителни емоционални вариации) (***)
Та – започва да бърка между покупките и в най – добрия случай , когато най - накрая си намери краднатата зеленина и тя не е измачкана, аз си отдъхвам, защото имам като начало 5 минути почивка ... в противен случай – (***)
Пет минути не са много като начало, този срок варира . От начало почивките ми се разтеглят щастливо във времето, после – още повече, после – още още по – повече, докато не настъпва Кризата!
Колко пъти съм й разправял онзи стар виц за една двойка – мъжът поискал развод с изключително сериозно основание – цветята има свойството да се размножават, раздуват, завладяват, набухват ... точно както приказката за Серьожа, дето в кревата му се завъдила жена ... няма спасение 😳 Цветенцата обикновено се турят в саксийки, дето първоначално пълзят по первазите, после слизат на пода, после, след като последователно завладеят проходимата част в един апартамент започват dа се появяват стойки, етажерки, цветарници, започват да висят по стените и тавана ... Когато остане минималното проходимо пространство те излизат на балкона, разпространяват се във висящите отвън стойки, пълзят вече по тавана на балкона и лазят по стените на сградата ...
Та – за стария виц – мъжът поискал развод поради морален тормоз от страна на жена му – цялата им спалня била забита до последната ниша и той, поради вече липса на място се почувствал излишен L Е, от друга страна почивката от жената се увеличавала за да даде простор на отмъстителни мисли и планове срещу цветната инвазия. Докато напои цялото това зелено племе, докато изчисти пода от пръст и следи от мини наводнения ... рахат , рахат , ама ....
Тук дойде лятната криза !
Цялото това зелено чудовище трябваше да се пои като ... не като добитък, те говедата и другата жива живинка си знаеше кога и колко да пие ... цветенцата се правеха на принцеси, всяко си имаше свой точно определен апетит за вода, трябваше индивидуално всяко едно да се полива на точно определени глътки и едновременно да му шептиш ..’ Въх , колко си ми крсиво и листато, неземно и чудесно, и какви чудни цветове ...’ (пряк свидетел съм като гледах как жената го правеше и обменяше настроение със зелените принцеси ... Между другото, научно било наблюдавано, че зеленистите попиват околните емоции , както и доказано на МКС, където бобът изсъхнал от ужас, когато разбрал че е в космоса и вентилът на кислодода малко заял.
А лятната криза се състои в огромния проблем на прекъсване на живата връзка и разговори със стопанката си в продължение на месец! Последствията винаги са ужасни – жената влиза в режим ‘само като те видя ... приготвила съм ти наборче от скандали, сега е ред на поредния ..’ , зелените чудовища в апартамента пък си сменят цвета на жълто – кафяв или направо увqхват от подобен ужас, че няма с кого да си говорят и няма кой да им реди комплименти!
Та – почивката ми беше прекратена, турнаха заповед да мисля как да ги поя тези чудовища с изричното условие – да ги заварим зелени и ламинатът да не се е подул от прехранване с вода. И после ... как беше – подал си пръстчето, а те ти налапват цялата ръка ... така и стана – естествено започнах от очевадната нужда на всяка саксийка да има чучурче (за капково напояване) ... чучурчетата естествено се набримчваха последователно на тръбички ... и тръбичките се събираха до не’къв източник на вода ... Лайшки купихме капкова система за лаици – торба с вода, помпичка в нея – тръбички ...
Да, ама не. Оказа се, че не може да се вярва на торбичка с вода, животни ... не бе, зеленикавите пият колкото си трябва и едно такова мехче щяха да го изпият за нула време ... от водопровода също не ставаше – те ВиК то си я пускаха и спираха когато си поискат, а и съседите бърникаха крановете в мазето .... Другият проблем беше, че също не може да се вярва и на електроснабдяването – едно прекъсване на тока побъркваше оригиналния таймер, след което кумът ми се оплака, че неговата система няколко пъти е пускала водата към жадниците и направила мини – дизастърно наводнение на красотите и паркета ...
Хм
Хм
Хм
Една нощ скочих в просъница и като на Менделеев ми дойде гениалната идея – най – неизчерпаемията източник на вода е .... И няма да се сетите ...
Тоалетното Казанче !
Таймерът ... хо хо , намерих такъв външен, дето помни като слон колко е часа в продължение поне седмица ! Ура !
След което започна борбата със стените ... Ако не си знаел, че ще правиш дупки и канали за тръбички още в началото ... вземаш къртача и под яростния поглед на жената се кефиш да правиш Официално Боклук в къщи 😎 Кеф ... кеф ... кеф ... даже като си контузих пръста ми беше официално разрешено да си изпафкам една цигара ...вътре ! Та надупчих стените, опасах тръбичките, и започна най – непредсказуемата част . Цветните се глезеха, едно не щеше да пие колкото другите си другарчета, друго пък беше много по лакома жадно ... Проби .. грешки .. проби ... грешки .. Самите пък чучурчета бяха своенравни – някои се правеха на ларж и шуртяха като за водопой на слонове, други пък бяха ужасно срамежливи, дори стиснати и отронваха по една сълза на пет минути, правеха напук на цветенцата – как пък едно с друго не се договориха и сработваха без наша намеса ...
Ам, като заключение мога да кажа, че съм доволен на гениалността си в изобретяването на система за удовлетворяване на жаждата на префърцунените красавици, както и на дългите периоди словесно и емоционално мълчание на жената, при нея след - терапевтичният ефект средно държеше поне още един час живот 😄
ПП 1 - Ами май така се получи – за цветенцата бе разрешена водна криза през лятото, а за останалото време – все още свободно стъпвам и не настъпвам зеленяците , само дето креватът ми удря понякога кутрето, ма няма да го изхвърля него я!
ПП 2 – Системата съм си я патентовал и описанието е безплатно – правете дупки и каквото си искате. Издържа седмица без енергото и ВиК J
ПП 3 - (***) значително намаля и възвърна скучното ежедневие , ура
Enjoy 🧡
© Пламен Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
ПреЗкачах из сайта ... та се натъкнах, абе това чихуахуа, цвете ли е и ТОВА ЛИ МУ Е БОТАНИЧЕСКОТО ИМЕ..., не знаех
-
Плам и Гедеон. Знаете ли за Чихуахуа... Гушка се в леглото (между двамата). Ревнува. Ръмжи, ако без да искам го бутна. Най-вече... ревнува. Ревнува казах 😆😆😆 И ако понеча да се скарам, не мога, щото е такова сладко и с големи очи, да му се не види...
-
Вал, аз го написах същото ама доста завоалирано
-
Разсмяхте ме 😂🤣😆 каква готина дискусия в станала пак! 😂🤣
-
А ти чел ли си "Добре охранявани мъже"?
Някога, някога, толкова някога, колкото триста лета...
-
Пепи, разбрах , начи те не ни душат хапвайки си кислород, ами ни държат нащрек и в час ... та за цветята - хората налитат на тях, така и онези мънички гадинки ... според мен естествения имунитет се придобива в мирното съвместно съществуване на всички твари ... та ме караш да се замисля кой в спалнята е най - отрицателния елемент ...
-
Пламе, криво ме четеш! Нали това пиша, че гледам зелении предимно.
https://www.puls.bg/eko-sreda-c-43/zashcho-ne-biva-da-drzhim-tsvetia-v-spalniata-n-14891
Другите на стълбището.
От къде да знам, пък ини е минал мерака за всякакви цветя. Иначе с комшийката си имаме градинка до блока. В началото на локдауна миналата пролет тя я започна. Толкова цветя се пръкнаха между блоковете тогава, и сега си растат и хич не им пука за пандемията -
Вал, казах ...т.е. написах хипотетично, без да се замислям, че те са тук .. близо около нас ... уау 👀
-
А, хааа, те започват да ядът и спящите ... за това 😳
-
Пепи, от къде намери такива зелени, дет ядяли кислород ... ? В училището ,тогава, навремето, ни учеха, че зелените фотосинтезирали, хапвали си карбон_диоксида (по модерному, въглеродрн двуокис по нашему) и ни правели кислород .. безплатно ... ти по кой учебник си учила ?
-
Преди години имахме късокосместо чихуахуа. Припомни ми, че ядеше зелении. И ние предпочетохме него. уникални животинки са! И до сега гледам само някакви зелении и мушкато. Избягвам разни мн цъфтящи заради алергиите. Пък в спалнята отнемали кислорода и не трябвало и без това да има.
-
Зиги, лоша поличба е това с предпочитанието
-
Хаха разбира се, че само твоята глава може да измисли такова гениално решение, Плам. Аз не обичам цветя вкъщи. Взех чихуахуа, жена ми много ги харесва, и то все искаше са хапва от някои цветя/зелении (не знам кое какво е) и едното имаше некви отровни листа. От страх да не се натрови, жената махна някои цветя, други качи по-нависоко. Чихуахуа-та се научи да се катери и пак мераци да яде от цветята. Пуснах мухата, че то няма как да се отучи и не след дълго цветята останаха само на балкона. Жената предпочете кучето. 😊😊😊
-
Бях засял холандски и нишенски луковици лалета, в сезона на лалетата се оформи чуден цветен килим,.. дойде съседката да ''хвърли едно око'' какво правя,..не й направиха впечатлениха лалетата,.. на изпроводяк й откъснах 5 броя различни по цвят, останах като тряснат с мокър парцал от думите й '' , То и аз имам мнохо лалета,... за пет погребения имам лалета ...''
-
Сериозно смешно...
-
Вал, щом си опасал двора, явно разбираш мъката ми, а и твойта не е попаднала на цвете Пепи, това беше един от проблемите - удавяш зеленинката, а след дни тя изсъхва от жажда Ина, май написах, че ме кефят диви цветя и доволна жена в къщи Блу, по-трудно ми беше да намеря различни породи котки любители на различните цветя, та хванах къртача ... имахме домашна котка, която избяга на село, имахме и дворна котка, която повече харесваше пернатите, сега имам мир в къщи от навлеци
-
Тука наистина заприлича на "бг мама". Ако не беше си играл да изобретяваш и патентоваш, щях да ти дам съвет, да си вземеш котка. Моят котарак опаса всичките цветя, особено му харесваха финиковите палмички. Сега имам едно нещастно цвете, колкото да не е без хич.
-
чудя се и аз - и цветя и животни, не е ли по-добре да са си сред природата, където им е мястото и ние да се преместим при тях, вместо тях да ги местим при нас... и в тази връзка се сетих за пиленцата дето бабини ги слагаха в едно кашонче на топло, докато поотраснат
-
Моята система е проста: слагам по-малката саксия в по-голяма: така не прелива вода от чинийката, или още по-практично: режеш туба от минерална вода колкото саксията и я слагаш в нея.
😅 дженска му работа! цъфналото мушкато на аватара ми го краднах като жена ти отнякъде. Пусна коренчета във вода, посадих го, и от няколко дена цъфти!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрави1