Не си мислете, че съм фея или магьосница. Просто разбирам езика на цветята. Може би, защото ги обичам, или защото те ме обичат и се разкриват пред мен?
Както сега в цветарския магазин. Исках да купя букет за моята внучка. И докато се чудех какво цвете да избера, те започнаха разговора си.
Първа се обади розата:
- Всички знаете, че аз съм царица на цветята. Най-красивото цвете съм. Най-хубавият аромат е моят ...
- Чакай, чакай. Тогава аз съм цар, така ли? - каза карамфилът.
- Не си никакъв цар. Може принц да си, но не и цар, да се разберем - от обида розата се зачерви още повече. Тя си беше червена роза, забравих да ви кажа.
- Не се карайте де, много важно - царе, царици... Никога не сте били в нашия многоцветен букет. Никога няма и да бъдете. Все ще сте сами. Даже и от двама ви букет не става. Пък и какви царе и царици сте без придворни или... поне някакви приятели да имате? Аз съм хризантема, но и, в който и букет да ме сложат, ще стоя добре на мястото си. До другите цветя. Не искам да ги изреждам. Ще пропусна някое и ще го обидя с това.
- Защо водите този разговор изобщо? - каза теменужката. - Казват, че съм срамежлива. Такава съм си. Но ще ви кажа едно - всички ние сме цветя. Всички правим деня на човека приятен и може би по-щастлив. Просто - ние сме цветя. Цветя сме...
Знаете какви цветя избрах, нали? Купих букетче теменужки. Малка, срамежлива, а толкова мъдра, била тази теменужка, дете. Да не повярваш.
Идвам при теб с теменужките на цялата земя. Поставям ги в ръчичката ти с обич. С цялата си голяма обич ги поставям .
© Харита Колева Todos los derechos reservados