6.03.2010 г., 12:31

Цветята

1.5K 0 1
1 мин за четене

   Не си мислете, че съм фея или магьосница. Просто разбирам езика на цветята. Може би, защото ги обичам, или защото те ме обичат и се разкриват пред мен?

 Както сега в цветарския магазин. Исках да купя букет за моята внучка. И докато се чудех какво цвете да избера, те започнаха разговора си.

Първа се обади розата:

   - Всички знаете, че аз съм царица на цветята. Най-красивото цвете съм. Най-хубавият аромат е моят ...

   - Чакай, чакай. Тогава аз съм цар, така ли? - каза карамфилът.

   - Не си никакъв цар. Може принц да си, но не и цар,  да се разберем - от обида розата се зачерви още повече. Тя си беше червена роза, забравих да ви кажа.

   - Не се карайте де, много важно - царе, царици... Никога не сте били в нашия многоцветен букет. Никога няма и да бъдете. Все ще сте сами. Даже и от двама ви букет не става. Пък и какви царе и царици сте без придворни или... поне някакви приятели да имате?  Аз съм хризантема, но и, в който и букет да ме сложат, ще стоя добре на мястото си. До другите цветя. Не искам да ги изреждам. Ще пропусна някое и ще го обидя с това.

   - Защо водите този разговор изобщо? - каза теменужката. - Казват, че съм срамежлива. Такава съм си. Но ще ви кажа едно - всички ние сме цветя. Всички правим деня на човека приятен и може би по-щастлив. Просто - ние сме цветя. Цветя сме...

 

   Знаете какви цветя избрах, нали? Купих букетче теменужки. Малка, срамежлива, а толкова мъдра, била тази теменужка, дете.  Да не повярваш.

   Идвам при теб с теменужките на цялата земя. Поставям ги в ръчичката  ти с обич. С цялата си голяма обич ги поставям .

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...