ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО

Той се надяваше, че касетофонът все още работи. Това бе едно от онези портативни касетофончета, които се ползваха в училищата и библиотеките. Теди не разбра иронията на своята постъпка – Енджи го бе купила за него – нейния брат. Теди изтри кръвта, избърса космите от ръба му и разбра причината за своето недоволство от ситуацията.
“Мама, очевидно, ще ми забрани да гледам телевизия” - разсъждаваше той, гледайки бардакът, който бе направил. “Дяволите да я вземат. По дяволите всички. Защо тя обиди Пег? Защо?” Той обърна трупа, лежащ зад него. Изстиващите й очи го гледаха с празно очарование. “Ти, кучко. Ти уби Пег.” Мъртвият поглед на сестра му не отговаряше. (Той се чудеше защо). Повдигна главата й за косата и видя, че шията й е окървавена и от нея течеше кръв, на бузата й се образуваше следа от удар. Зъбите на сестра му бяха счупени. Мама може да се върне съвсем скоро. Той трябваше бързо да изкопае гроб. Теди стана и се повъртя из стаята, където се валяше обезобразеното пластмасово тяло на Пег. От безкръвните й гърди стърчеше кухненски нож, а устата й, във формата на буквата “О”, бе застинала в ням вик. Той повдигна главата на Пег и тъпо погледна лишената от въздух, безжизнена фигура. Прегръщайки главата й, той заплака и във всяка сълза имаше хиляди желания да я върне обратно. Той се радваше, че Енджи е мъртва – заслужи си последния удар. Галейки косите на Пег, Теди почувства неприятната миризма, идваща от сестра му, която лежеше на няколко крачки от него. Разбра, че мирише на урина, защото тя се подмокри при удара. Теди я удари още веднъж, пак по същия повод – тя уби Пег. Той винаги бе прав. Целуна Пег по бузата и внимателно сложи главата й на възглавницата. Мама непрекъснато му повтаряше да не докосва Пег и да не прави с нея орален секс, но той не искаше и да чуе. Много обичаше Пег. Когато мама я криеше, той все успяваше да намери своята приятелка и да прави любов с нея. Когато се върна в стаята, Теди не пропусна да се полюбува на необичайния вид на Енджи. Преди той често разглеждаше бельото й в гардероба, но самата нея никога не бе виждал разголена. Той бе очарован от тъмния триъгълник между краката й – Пег нямаше такъв. Хвана бедрото й и с рязко движение й дръпна крака. Бедната, беше съвсем студена, откакто умря минаха четири часа. “Ненавиждам те” – каза той, гледайки трупа в очите. Той отново докосна бедрото й, но този път не си дръпна ръката, а внимателно прокара пръсти по кожата и разтвори краката на сестра си докрай. Вкара ръката си във влагалището на Енджи. Тя бе много по-мека от Пег и, въпреки че тялото й бе студено вътре още имаше топлина. Теди почувства ужасно сексуално желание към мъртвата си сестра, но нямаше време – мама щеше да се върне съвсем скоро. Тя мразеше разврата. Всичко, което обичаше бе да шие и да гледа “Семейство Фюд”. Много харесва този Ричард Доусън. Беше толкова отстъпчива и аморфна. Тя бе много старомодна и той толкова се стараеше да се крие от нея. Имаше Пег от 10 години – когато бе на 18, поръча си я по каталог от порносписание. Енджи тогава бе само на пет, но сега се бе превърнала в прекрасна млада жена. Въпреки всичко той не искаше да я мрази, но тя уби Пег. Той отиде в гаража, взе лопата и започна да копае дупка в градината. Трябваше да успее. Почвата се оказа мека и за по-малко от половин час гробът бе готов. Времето течеше и той побърза да изтрие останалата кръв в стаята. Взел Енджи на ръце, Теди я отнесе на няколко крачки – локвата вече се бе просмукала в килима, оставяйки тъмно петно. Докато влачеше Енджи към кухнята, го осени идея. Това бе най-добрата от идеите, които някога са му хрумвали.
Щом като майка му се отвращаваше от разварат, то това, което бе намислил, едва ли щеше да й се понрави. Той свали ръце от Енджи и се върна в своята стая. Видът на изтерзаното тяло на Пег извика в него нов прилив на болка. Раната на гърдите й изглеждаше още по-дълбока от преди. Но тя вече не беше млада, той знаеше, че може би е по-добре, че умря. Теди извади ножа и отнесе раздраното тяло на куклата в задния двор. “Прости ми, Пег”, каза той, гледайки я в нарисуваното лице. Той не можеше да я погребе веднага – първо трябваше да реализира своето хрумване. Трябваше да потърпи. Когато се върна в стаята на сестра си, той свали своите дънки и се наведе към трупа. Миризмата на смъртта беше тежка и неприятна, но животът му се струваше още по-страшен. Той бе повече от обикновен наблюдател, а за разглеждане нямаше време. После можеше и да я скрие. Като Пег. И тъкмо, когато Теди, откъснал се от всичко, пристъпи към акт на некрофилия, колата на мама внимателно спря пред къщата. Тя видя през стъклото на автомобила купчините боклук, валящи се около къщата и тихо изруга сина си. “Все той, проклетия Теди. Също като баща си.”
Теди най-накрая свърши мръсното си дело, но още известно време не излизаше от влагалището, отдал се на сладостния миг.
“Теди, не ти ли казах да изхвърлиш боклука?”- извика мама от входната врата. Тя се намръщи, когато видя притичващия през нейната врата плъх. Когато влезе в гостната, в главата й изникна целият списък с наказания. Теди замря. Как ще обясни всичко това на мама? Трябваше да скрие Енджи. Само, ако види това… “Теди!”
Когато мама влезе в стаята, той я гледаше от нелепата си позиция. Тя се надвеси над него, като вековно дърво над трева. Паниката се изпари, той се опита да стане, вдигайки панталоните си.
“Теди, защо не си изхвърлил боклука?”
“Хм?” – той бе явно сконфузен от нелепия въпрос.
“Ох, не се притеснявай” - той погледна Енджи. Помисли секунда и извика: “Мамо, това е позор, тя е убита” – той очевидно не говореше за Пег.
“Хм, тя е мъртва?”
“Мамо, не исках да я убия!” – това бе още една очевидна лъжа.
“Ти отново си я гледал,” – мама сияеше.
“Не, мамо, не съм я виждал повече. Кълна се!”
“Казах ти да не се занимаваш с извращения, но сега разбирам, поругаваш мъртвата си сестра. Какво мога да направя с толкова лошо момче?”
Думите й го ужасиха. Пак ли ще му забрани да гледа телевизия? Пак ли ще го кара да пие онази гадост – как я наричаше? Селитра? Той се бе научил да я слага под езика си, а после незабелязано я плюеше през прозореца.
“Лошото момче трябва да бъде наказано. Така ще съхраним целостта на семейството” – обясни тя и с всичка сила удари Теди по главата с железния бидон, който държеше в ръка. Зашеметен, той падна на килима. Когато Теди се опомни, почувства силна болка в очите, все едно, че нещо го давеше. Под голия си гръб почувства гумената кожа на Пег, а под нея бе земята. Проклетата мама и нейните наказания! Той се помръдна и установи, че очите му са зашити внимателно.
“Теди - извика майка му отгоре - ти беше лошо момче. Ти не искаше да се грижиш за Енджи. Ти си като баща си. Аз и него научих.” 
Той чу как тя взе лопатата от земята и се помоли за милост. Парче пръст падна на лицето му, влезе в устата и носа му, ръцете му бяха здраво завързани.
“Семейството трябва да бъде заедно!” Мама свърши със засипването на гроба, а Теди все още се опитваше да се освободи. Той опита да се изрови, но устата му още повече се забиваше в пръстта. Отгоре мама още говореше за дисциплината и наказанията, докогато времето му изтичаше, той заплака с кървави сълзи.