Отбивам се в голям магазин. Там има и малка будка – нещо като вертикално изправен сандък с основа метър и нещо на метър и нещо. Вътре седи млада жена и събира такси.
Отпред опашка от няколко човека.
Наоколо лекият шум на магазина и гръмки крясъци като от препила циганка. Нервни, тенекиено-стържещи, груби…
- Дай дребни! Дребни дай, бе… Ама че човек…
На „ти“? Отдавна уж позабравено. Навремето това беше властническият език на продавачките, изживяващи се като господарки на купувачите. Те владеят – или поне така смятаха – магазините, стоката, благоволението „да дадат“ /срещу пар, разбира се!/ търсен артикул или да го приберат под тезгяха за „наши хора“…
Само дето настъпи ново време и продавачките се превърнаха в обикновени работнички, длъжни да обслужват клиента с парите…
Пре това – ако не му хареса нещо, излиза и отива на още пет места поне, където намира стоката. Просто капитализъм – командват парите, а не положението…
Само че тая женичка не беше го разбрала. , вместо да си свърши работат ...