Да бъдем истински
История по действителен случай...
Нека ви разкажа за едно момиче, което толкова обичаше да пише, че оставяше думите да я оплитат в красиви словосъчетания, оставяше живота настрана и беше истински щастлива само когато пише.
Пишеше само заради себе си, пишеше всеки ден - стихове, разкази, поеми, дори романи. Опияняваше се от силата на изреченията, които раждаше душата ù. Живееше, за да пише. Намираше вдъхновение във всичко. Пишеше за любимите ù хора, за щастието, за тъгата. Позволяваше на всяко едно чувство, независимо какво е, да я обгърне и да се излее върху хартията. Не отиваше никъде без тетрадка и химикал. Не криеше нищо. Думите ù казваха цялата истина, всичко, дори и най-дълбоките помисли се изнизваха красиво дума след дума. Вярваше, че това е най-святото, че това е единственото нещо, което никога няма да я подведе или изостави.
Естествено обичаше да е влюбена, тогава пишеше толкова светли и нежни стихове. Но след всяко влюбване идваше раздяла. Ах, раздялата, тъга ...