Да избягаш от миналото

            Когато за пръв път дойде в този край, Стефан беше очарован. Чистият планински въздух, зеленината, която го обгръщаше отвсякъде, тишината и снежните планински хребети го караха да се чувства спокоен. Беше открил своето място, тук щеше да бъде неговият нов дом, в който да започне живота си на ново, да се отърси от напрежението на големият град и да започне да работи. Той беше човек с интересна биография, бивш член на престъпна група, занимаваща се с какво ли не на младини, директор на компания за недвижими имоти, в която постъпи като стажант още по време на следването си, издигнал се благодарение на острият си и комбинативен ум, на комуникативните си умения и не на последно място на познанствата си с хората от сенчестият бизнес, които бяха важен фактор в тази сфера на икономиката.

            Допреди година всичко вървеше чудесно, компанията се разрастваше, приходите и се бяха удвоили, клиентите ставаха все повече и повече, очертаваха се прекрасни перспективи за Стефан и той може да се каже, че беше щастлив. Харесваше живота си, гордееше се с това, че всичко бе постигнал сам със собствени сили, без гръб без влиятелни роднини и без сервилничене на някой надут пуяк, разполагащ с власт.

            Нещата започнаха да взимат неприятен обрат, когато реши да се дистанцира от някои от партньорите си, чиято слава беше станала нарицателна за некоректност и непочтеност, граничеща с престъплението. Той знаеше, че тези хора ще навредят на бизнеса, ще предизвикат проверки, ще се оттеглят клиентите, за които този начин на работа бе чужд и недопустим. Това не би се харесало на борда на директорите, то не се харесваше и на самият него, защото бе част от миналото му от което се опитваше да избяга и бе положил толкова усилия за това.

            Стефан знаеше, че скъсването на делови отношения с подобни хора е трудна и деликатна задача. Трябваше да преценява всяка своя дума, едва ли не всеки жест и гримаса, но беше се решил на тази крачка и нямаше връщане назад.

            За негова изненада преговорите протекоха изключително добре, гладко, без изблици на страст и пози, взаимствани от ,,Кръстникът'' и други любими на тези хора филми. Стефан беше щастлив, гордееше се с това, което беше направил, беше му леко, за пръв път от години насам усещаше аромата на дърветата, дишаше с пълни гърди, забелязваше хората по улиците, усмихваше се.

            Тогава дойде ударът, внезапен премерен, намерил точно целта. Тялото на Ана беше обезобразено до неузнаваемост, главата и беше почти отделена от тялото, преди това е била многократно изнасилена. Зъбите и почти липсваха, кичури коса се въргаляха по целия под, едната и ръка беше извита под странен ъгъл, изобщо бе подобие на човешко същество. Стефан нямаше сили да заплаче, беше вцепенен, ужасен и потресен. Това беше знак, предупреждение, отговор на бившите му бизнеспартньори, типично в техен стил. От него се очакваше само едно, да преразгледа позицията си и да убеди останалите директори от борда, че така е правилно, да се отрече от позицията си и да върне нещата по старо му.

            Стефан не беше страхливец, той не направи това. Взе друго решение, напусна компанията и замина далеч. Пътува из целият свят - Австралия, Хонконг, Франция, Швейцария и много други познати и не толкова познати места. Не бягаше, а търсеше. Търсеше ново място, нов дом, където да се установи и където да се отдаде на обикновен живот, лишен от суетата и лудостта на досегашното му съществуване. Така намери тази ферма, високо в планината и нямаше търпение да започне работа по нейното възстановяване, тя беше неговият спасителен бряг, неговият рай и той отново живееше.

            Почти нищо тук не напомняше за старият му живот, единствените изключения бяха модерната алармена система, която бе поръчал специално от голяма фирма и огнестрелният арсенал, на който би завидила армията на малка  държава. Това бе тази част от миналото, която не можа да заличи.