Утрото беше топло, макар да бе едва 9 сутринта. Тази част от годината винаги е било горещо. Нямаше никакъв полъх. Въздухът беше топъл и тежък. Очертаваше се сухо лято.
Къщата беше малка, едноетажна и от улицата се виждаше само покривът и малка част от прозорците. Всичко бе покрито от лозови листа и грозде.
Малко момиченце изскочи от къщата по пижама, рошаво и разплакано. Спря се до градината с цветя, разтърка очи и се огледа. Все още хлипаше. Осъзна, че е само...
Покачи се на дървена каса, за да достигне външната чешма и си изми лицето. Отново се огледа, въздъхна дълбоко и влезе в къщата. Облече се, среса дългата си коса, върза я на опашка и си намаза филия с конфитюр да закуси. Детето дъвчеше бавно, загледало се в една точка. Големите ù очи бяха тъжни и пълни с сълзи. Отново е сама! Въпреки че беше 10 годишна, тя, "Виктория", беше отговорна. Родителите ù бяха на работа, а двете ù по-големи сестри при баба им (на баща ù майката.)
Вики рядко ходеше там. Макар че много обичаше да играе с ...