Периодично ходехме и в Солун, обикновенно свършваме работата и обратно
в нашето любовно гнездо...
Не смеехме да се държим мило като любовници пред клиенти или на съвещания, бяхме
учтиво студени пред хората, нали все пак кирия Елиница е собственик на кантората...
Забавно ми беше да отварям или затварям задната врата след Ели,.. не я разсейвах по пътя, когато тя задълбочено четеше или пишеше нещо, или да наддавам ухо с кого и какво говори по мобилния...
Докато един път преди Камена вурла , тя изкомандва
- Петро, излез от магистралата и намери някое място за спиране....
Ех, ама съм и аз , та не спрях в някое крайпътно заведение за тоалетна,.. къде тук из нивята...
Спрях колата, загасих двигателя и зачаках...
- А сега ела на задната седалка при мен,.. да видим какво съм намислила - изкомандва отново
Ох, любов на задната седалка от кога не бях правил , си помислих похотливо
Блузата полуразкопчана, полата вдигната на кръста,.. бикините на задното стъкло...
Панталони и гащи смъкнати до коленете, пешовете на ризата ми гъделичкаха голото й коремче..
Неописуемо преживяване,... откраднати щастливи мигове.
Колко ли смешно сме изглеждали раздърпани на излизане от леката кола...ненаситници , би отбелязал
някой наблюдател,.. оправихме се набързо и потеглихме.
- Петро, днес финализирахме голяма сделка..
- Защо ние, Ели,.. заслугата е изцяло твоя - възпротивих се аз
- Не само моя, наша,.. на всички в кантората, но ние с теб я завършихме.. Благодаря, чувствам се сигурна и силна с твоето присъствие - каза тя и ме пощипа по бузата - Карай към нас, прибираме се, а аз ще съобщя новината на татко и в кантората...
Няколко пъти летяхме до Франция, до Англия,.. остана приятно изненадана
от руския ми език, когато решаваше спор между френско-руска фирма и фирма която защитаваше
Аз се чувствах безкрайно горд и щастлив, че е доволна от работата ми в кантората..
Бяхме изградили точен синхрон в служебни и лични взаимоотношения...
Заслепен ли бях, за мен секаш други жени не съществуваха,.. правех се на разсеян от закачките на сътрудничките в кантората, от подмятанията им за бръз и спонтанен секс...
- Петро, искам да те запозная с родителите си,.. интересно им е за теб, как си успял при вашия режим, да следваш , да имаш такъв кръгозор...- предложи тя
Нещо се подкоси в мен...така показваха мечка по селските панаири.
Отидох за да й засвидетелствам, колко много я обичам ли, харесвам ли,.. и аз не зная...Много ми
дреме какви са родителите й, предците й,.. аз харесвах Еленица.
Голяма къща, бароково -ренесансов стил има ли,.. смесица от камък, дърво, алуминиева дограма..
Майка й, като баронеса в оставка, останки от минало величие, може би,.. това ли е имиджа за
богатата средна класа,.. изискани скъпи парцалки...
Появи се баща й,..малко попрегърбен, с голям нос на който бяха закачени рогови очила,.. страшилище за малки акционери и дребни чиновници...
- Ааа, ти ли си , оня служител дето всичко може и знае, по думите на дъщеря ми - посрешна ме той
Изгледах го и типичната наша приказка за мамата , ама на ум, кой си ти бе, та да ми говориш
от първата среща на ти,.. Дупнишки лорд ли си или граф от Световрачане...
- Да , аз съм.. Петро , кирия Еленица ви е казала...- смотулевих учтиво
- Ами вие какво образование имате, юридическо ли,.. или... - атакува ме отново
- Аме, юридическо,.. средно селско, завършил съм на запад из патладжаните и пиперките - опитах
хумористично да се измъкна
- А от къде знаете английски, френски,..то там в България само турския ви е майчин...
- От гимназията... а, вие какви езици знаете,.. например руски,.. знаете ли руски,.. знаете ли
за Болшая руская енциклопедия,или за Толстой,..Гогол,.. Пушкин..
Погледнах го,.. носът му се сгърчи, очилата потреперваха,.. с нервен тик ги понамести...
Дъра-дъра мамата, лешояд мръсен...
Госпожа -майката се опита да разведри обстановката
- Ех и вие,.. и кафе не пихте даже, ах тази работа...Елиница, къде си мама...Помирявай мъжете..
Ели довтаса начаса
- Татко, Петро,.. какво има, разногласия нали.. Хайде укротете се..
Татко, той Петро е носител на нови идеи, помага ми в работата,.. ние сме като едно цяло,.. печелим
дела, печелим нови клиенти.. Той е всичко за мен,.. тате , моля те...
Остана да ме попита за социализъм, комунизъм,... а, дали знае кой е Ленин или Карл Маркс, си
мислех, разсъждава от силата на пърделивият си задник..
Ама и аз май се вживях и в съдник на един закостенял човек, едва ли ще го променя..
Срещата - вечеря, или вечерята -среща мина без допълнителни усложнения...
Бях ли аз човекът за този дом,.. едва ли...
Госпожа-майката ни изпрати до входната врата, прекръсти ни и
измърмори нещо под носа си...
/ следва продължение /
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados