'' Всеки има своя история, своята истина и своя начин на мислене..''

                    незнаен воин от битката при Термопилите ,август 480 г пр.н.е.

              А кириос Янис беше нещо като полусъсед, трябваше да мина покрай тях за да се прибера в къщи по-напряко...

Носеше му се славата на едновремешен коцкар..

Покойната му съпруга   е била шивачка-моделиерка и '' протекцията '' на бай Яни е била от

значение сред клиентките й,...самият той имал магазин за платове в центъра на Атина...

Нямаха деца и жените които се въртяха около него се надяваха на част от наследството, я стая в голямата му къща, я ателието на жена му или магазина, който сега отдаваше под наем...

               Иначе беше малко стиснат грък, с 50 грама узо прекарвахме по два часа в празни

приказки, е по-вечето за жени,винаги му давах предимство защото беше доста по-възрастен

от мен, и с по-вече опит в тази '' бранш ''...

- Петро, ти знаеш ли, че  тук правят екскурзии - ми казва един ден на 50 грама узо - Двудневни или тридневни с преспиване,... имало и доста жени, ей така свободни като нас,.. да идем  а..

Автобусът тръгвал ей тук под носа ни, от площадчето,.. 50 евро двудневни , а 75 тридневни...път,

храна, музеи, всичко вътре...

- Готово кирио Яни, с теб идвам накрай света...

Записал ни , три дневна екскурзия с две нощувки в различни хотели и интересни забележителности

В петъка строени с чантите, чакаме .. мъже, жени, по-млади, по-стари,...очевидно някои се познаваха от преди, защото имаше прегръдки, целувки ..други като нас подсмърчахме ...

Нагласихме се в автобиса по реда на записванията,.. отговорничката обяви, че след като тръгнем,

тогава може да се местим, но сега  не заради проверката на пътниците...

Тръгнахме,.. суматохата настъпи,.. тоя с оная,.. оная с друга,..интересно...

Спирахме по разкопки,.. снимки за спомен, туристически диплянки,.. слушахме и коментирахме...

              Спряхме на хотел,.. суматоха отново на рецепцията, размяна на ключове,.. стаи..

              Следва обща вечеря, музика, танци,.. ах, тези хора, като разбукани, все едно държани 

вързани,... пак тоз с оная,.. оная с друг,.. тук там прегърнати женички,.. пак се нагласиха

Пъхам ключа в ключалката на нашата стая , заключено и ключа в ключалката ,.. Ааа, на  бай Яни бързо му се е отворил парашута, .. хайде след малко ще дойда, да се наслаждава сега...

След час, отново заключено, ах този дърт пергишън хубаво ме изигра...

              Слизам долу на рецепцията,.. във фотьоил симпатична госпожа от нашата група,.. ох, и ти ли си бездомна като мен,.. бяха казали, че кафе и алкохолно са безплатни, т.е. влизат в таксата,

Взех две малки Метакса, две кафета и с табличката при госпожата...

- О, и вас ли ви заключиха отвътре - усмихнах се подкупващо - И при мен е така,.. взех метакса и кафе да убием времето,..

Уж това било чудесна комбинация, но започнахме да клюмаме глави...не може да няма свободни стаи в този хотел....ами, да проверя...

- Кирия - обърнах се към жената на рецепцията  - Няма ли за нас една стая , и посочих към госпожата - Заключиха ни и сега трябва да сим по фотьойлите,.. моля ви...

Любезния тон ли, какво ли, сломи служителката

- Ето ви ключа, тихичко отивате и сутринта ми давате ключа,...резервната стая е...

- Госпожо - радостен казах - Имаме стая,.. да идем да си починем,.. тук ли ще дремем

Тя ме изгледа неуверено, но тръгна...

Хотелска стая, легло, табуретка, масичка, тоалетна,.. малко балконче

Тя пристъпи в стаята, огледа я...

- Не се безпокойте, лягам на мокета, а вие на леглото,.. аз не хъркам , а вие...

Шегата ми изглежда я развесели...

- Хайде сега избирайте - показвам три пръста,.. единият вие сте първа, другият аз,.. третият , влизаме заедно в банята...

- Ааа, аз знам, че ще издърпам двамата заедно - засмя се и тя

- Шега е разбира се,.. вие сте първа, а аз ще оправя ей тук моето легло, има одеала...

След банята  си пожелахме лека нощ и всеки по местата си...

На сутринта станах, взех душ, облякох се..

- Госпожо - и я погалих по ръката - Време е да ставате...

Голата й ръчичка за секунда се скри под завивката...

- Аз съм готов, ще ви чакам на балкончето до като се приготвите...- и излезнах

- Готова съм,.. ще тръгваме ли - след малко каза тя - Благодаря,...но ние не се познаваме, а цяла нощ бяхме в една стая,.. Елиница,.. кирия Ели...

- Петро, просто Петро,...- се представих - Госпожо, след вас..

Заключих вратата,.. тя чакаше в коридора с чанта в ръка..

- А сега , за да разсеем съмненията, хванете ме под ръка...

             Вече седяхме един до друг в автобуса, .. заедно обикаляхме из археологическите разкопки, из крепостта... Водачката обяви програмата  за вечерта '' Настаняване в хотела, вечеря..

сутринта около 9 часа тръгваме , в 14 часа обяд в Камена вурла ...''

Погледнах спътницата си,..

- Дайте си личната карта и с моята ще вземем истинска стая - прошепнах и не се надявах на успех

Тя мълчаливо подаде картата си без даже да ме погледне...

Този път две легла допрени едно го друго като спалня, нали уж сме мъж и жена...

- Избирай те,.. ляво или дясно легло, ако нещо ви притеснява,.. може да ги разделим - предложих

Вечерта мина  великолепно, танцувахме двамата,.. леко я притисках към себе си,.. тя се отпускаше,.. изведнъж се стегне..

Гледам, възможностите на някои се бяха изчерпали,.. седяха като на тръни от предстоящата нощ...

            Налягахме всеки в своето легло, под своите завивки, унесени в спомени или в бъдещето...

- Петро, ти наистина ли си така добър - пророни кирия Ели - Не подмяташ, не нахалстваш,..

Християнин ортодокс  си, нали...

- Да госпожо, ортодокс, православен съм...- започнах вяло - Какво да подмятам или нахалствам, за да разваля хубавата екскурзия ли,...просто съдбата бе благосклонна към нас  и ни събра,..

А и аз  не съм колекционер на женски сърца...

- Интересно логическо обяснение, Панагия му...Ами , ако някоя колекционира мъжки сърца .. - и

се обърна настрана към мен...Голото й рамо се показа изпод  завивката...

- Е, тогава и аз няма да имам оправдание - засмях се  - Ето прехвърляме крак върху крак и задачата изпълнена,...ами утре ако се срещнем по улиците, или на друга екскурзия, като непознати, зашото сме откраднали предварително от любовта си - зафилософствах аз

- Да опитаме ли,.. сложете си крака под моята завивка,...

Тя нерешително помръдна,.. глезенът й се показа, намери пролука и бе под моята завивка и докосна кракът ми...топло , нежно ходилце...Ръката ми се плъзна под главата й, прегърнах я с другата..

Сигурно си мислеше, ''  сама паднах в капана,.. сама съм си виновна, ще търпя..''

Лежахме така и не мърдахме,.. страх ли ни беше, че някой ще се осети и ще си прибере издайническия крайник...

Тя се поразмърда леко, другото й ходило се плъзна  над първото...

Стана ми неловко, ..предизвиках тази жена,.. имах ли право да излъжа доверието й...

Унесени в мислите си сме заспали, полупрегърнати, всеки в собствената си постеля...

- Петро, кирио Петро,..така ли сме спали - на сутринта попита тя учудено

- Така изглежда кирия Ели,.. така сме спали, и то непробудно,.. кое ви учудва...

Отметна завивката си, стана енергично и сложи късо халатче...

Забелязах веднага стройните й крака,.. повдигна ръце да оправи косата си, халатчето се повдигна

леко и оголи краката й над междукрачието й и светлинка си проправи път там,...

Стана й приятно, че я наблюдавам,..пропуснах възможността да се покажа мъж,.. добре ,

а сега не съм ли...., да, но само гледам и я съзерцавам...

- Да не закъснеем,.. няма ли да ставаме господине , ми..- промълви тя закачливо

Усещах го,.. леко щръкнало,..как да стана, в такива случай лежах  уж да ми поотмине...

- Ох, време е , но не мога,.. срам ме е - и погледнах надолу

- И от какво те е срам,.. огледа ме сякаш сме на лаики -пазар, а сега те е срам,..

Хайде стааваай ..- през смях каза Ели - О, това ли е за срам... хубав срам, браво...

Я си вземи студен душ и ще ти мине - и сложи ръцете си на кръста , с което полите на пеньоарчето се повдигнаха еротично ..

Ооо, с теб ли ще се разправям - разсме се тя, прескочи през леглото си, през мен и докато се усетя завивката ми я нямаше...- Яяя, та от какво те е срам, че не разбрах ...

Ръката й беше върху него, очертан през боксерките ми...

Прихванах я през кръста и започнахме да се боричкаме...Както бе казал юнака, един път аз отдолу,

два пъти мечката отгоре....

Пеньоарчето се разтвори, пощръклялите й гърди откроиха белотата си, очертани от горнище на бански костюм..

- А сега как ще станеш - отново през смях попита тя...

И потърка венерения си хълм нагоре - надолу по изпъкналите ми боксерки...

- Хайде  наистина да ставаме, ще тръгнат без нас...Сега ти кой пръст избираш - и показа три пръста

- Средният - през смях отговорих и аз

- Е, не позна,.. отиваш в банята първи...- размърда се тя отново

Стана, оправи пеньоара си...

- Ох, не мога, .. помогни ми - и протегнах ръка - Не мога сам да стана..

Тя протегна ръката си, придърпах я отново върху себе си...

- Петро,  наистина няма време за нищо..- въздъхна тя

Слезнахме във фоайето тъкмо навреме, смесихме се с другите,.. то и без това никой на никого не обръщаше внимание, кой с кого е и как изглежда...

              Пътуването мина приятно,.. някои очаровани, други разочаровани от очакванията си...

              С кирия Ели си разменихме телефонните номера, но с уговорката тя да ми се обади първа.

              С кириос Янис направихме  след няколко дни разбор на екскурзията,... как той едната вечер бил с кирия Х,.. на другата вечер с Y... на третата вечер  с кирия Z ,... но кирия Z ,  била най

добра,... чакай де, ние имахме само две нощувки... Сънувал е....

/следва продължение /

-