Да си поговорим за поезия
Спокойно! Знам, че във всяко място, където се публикува поезия, тази тема редовно се дебатира, разнищва, скандализира и прочие. Принципно най-често се обсъжда темата, какво е, и какво не е поезия, а този спор, колкото и да е комерсиален и древен дори, винаги става причина за избухването на скандали и свади, които в даден момент излизат извън всякакъв контрол, и всичко се превръща в едно кълбо от негативизъм и грозни думи. Нагледал съм се на подобни неща. Винаги едно и също навсякъде...
Но тази тема толкова пъти е дъвкана, че бих добавил, вече доста си е поизтъркала подметките, както и подобните на нея от типа - метафоричност, оригиналност и тн.
Тук темата е леко извън фокусът на десетката, но смятам, че е актуална и незаслужено пренебрегвана...
Как разбираме/чувстваме/изживяваме поезията и най-честите грешки допускани от всеки от нас.
Уводът се проточи, така, че минавам директно към същността.
1. Статична ли е поезията?
За мнозина тя е точно такава. Това са хората, които от прекалено вглеждане и възхищение към миналото, забравят настоящото. Такъв човек, примерно спокойно може (и често го правят) да заяви, че след епохата на Пушкин нищо съществено не е, и вероятно няма как да бъде създадено (примерът е на случаен принцип).
Но дали е така?
Дори и континентите променят формата си, а да не говорим за миговете илюзия, които твори човешкият разум. Така, че за дадена личност нещата изглеждат в този си вид, не променя факта, че за човека срещу него, поезията е извор, от който той копнее да изпие чаша вода, която още дори не се е изляла от облаците...
2. Поезията елитарно изкуство ли е?
За мнозина изглежда, че нещата стоят точно така. Те живеят в свой метафорично-поетично-съвършен свят на химерна холограмност и считат, че най-малкото, поезия е единствено това, което средностатистическия читател би разбрал, единствено и само с помощта на енциклопедия "Галактика" ( Айзък Азимов, поредицата му за Фондацията). За да доразвия по достъпно тезите си, ще добавя тук две основни подточки.
А. Като следствие от този начин на мислене, се явява въпросът с речника на творбите. Вече намекнах за висшия пилотаж с метафорите, но нещата не опират само до тях... Използването на уличен (наричан от такива хора чалгарски,/кръчмарски) език, според същите е недопустимо. Тоест, няма значение съдържанието - щом опаковката не отговаря на елитарните им стандарти, за тях това категорично не може да бъде поезия.
Обикновено компромисите с разбиранията им са тотално непознати... Поезия не може да се пише на стандартен и разговорен език, и точка! Тя трябва да е нещо Божествено, еликсир за гастрономи-консуматори на възвишеност и хармония...
Дали този начин на възприемане обаче е единственият правилен?
Б. Темите.
Друга болезнена тема. Същите лица (обикновено) имат съвсем ясна представа за това, каква може, като такава да роди поезия. Тук полюсите са разделени образно казано на фенове на светлината и поклонници на мрака.
Романтика, любов, рози, звезди, Луна, любов, целувки, щастие, любов, радост, любов, любов, любов... Ето няколко от стълбовете на това, което първите признават за поезия.
Толкова са заслепени от красивото, че не забелязват елементарното, което гласи, че изкуството е отражение на действителността, а тя се базира на елементарни принципи:
Живот - Смърт
Любов - Омраза
Светлина - Мрак
Поезия - ... Поезия...
Правилна ли е позицията им?
За почитателите на: тъгата, сълзите, мрака и тн... важи същото, само думите са различни, но нещата пак опират до елементарното:
Живот - Смърт
Любов - Омраза
Светлина - Мрак
Поезия - ... Поезия...
Този ли начин на мислене е правилният?
3. Има ли ненарушими правила в поезията?
За доста хора абсолютно да! Те са облекли своите представи за нея в оковите им, и всяко нарушаване на дадена стъпка, автоматично изважда всеки стих от лоното й.
Само едно да попитам - Дали не им се е случвало докато броят букви, срички и препинателни знаци, да пропуснат (случайно) смисъла и посланията на даден текст?
4. Поезията според нашите разбирания!
Изкуството не е математика! То е су-бек-тив-но! А съществуват лица, за които техният прочит, през техният мироглед е единственият възможен верен такъв... И се стремят да убедят целият свят в своята свещена правота...
Дали обаче тяхната истина е Единствената, Непогрешимата, Първата и Последната?
5. Разбират ли самите автори поезията (си) повече от читателите?
Тук навлизам в минирана зона, но от позицията на автор (макар и със скромни възможности) си казвам молитвата и поемам риска. Според мен... Не...
Точно субективността е виновна и за това, да не говорим и, че обикновено:
"Моето гардже е по-хубаво от всички пернати"
Всеки прочел има собствен прочит, собствена гледна точка, собствен еталон (база) за сравнения. И от своят клон вижда нещата под различен ъгъл - Да, авторът знае какво е сътворил, но знае ли какви асоциации ще предизвика в читателите?
Вие, от позицията си на такива, може ли да отговорите с твърдо да на подобен въпрос?
6. И... спирам дотук, рискувайки да ви (до)убия от скука с едно дълго заключение...
Публикацията ми хрумна днес, разработих я наум, а поднесеното тук е само част от цялото, но съм се постарал да е сред най-същественото от всичко, което е в архива на моята памет. Всяка точка я завършвам с въпрос/и, защото самото заглавие е: "Да поговорим...", а не "Да ви поговоря...", затова оставям отговорите на вас.
Надявам се да не съм се изложил (много)...
03.08.2017.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Ивайло, доста дълбочина има в думите ти...
-
Пепи, дано ми простиш - но в момента буквално не стъпвам по земята, такава Муза имам, каквато едва няколко пъти годишно ми идва и от там, тотално обърках отговора си...
Всъщност обяснявам, какво е разговорен език, а въпросът е относно стандартния 😊
Стандартен език е този, в който липсва всякакъв оттенък на метафоричност. Тоест, за определени хора, текст, който не ври и кипи от метафори, не може да има нищо общо с поезията. Срещал съм редица такива...
И често съм се питал, добре бе, аджаба, толкова поезия и то, класика, да отидем направо в тежката категория, е написана в абсолютно чист и директен стил, в който А-то си е а, както Б-то си е б. Е, и тя ли не е поезия?...
Та това имам предвид под "стандартен език" 😊
А сега бегам да си допиша този стих, който пиша в момента и избирам него да пусна утре 😊 -
Както разни "оригинални" метафори могат да утежнят текста и убият емоцията
"Во стаичката пръска аромат, оставена от тебе китка цвете", или "понякога ще идвам във съня ти като...", "Ще догоряват залези и хора, и спомени, и чувства, и мечти" (цитирам по памет),
брилянтни, без излишни метафоризмирания.
Наскоро попаднах една нощ на Мая Вапцарова в някакво предаване за култура, насладих се на кристалния ѝ стих, който директно се слуша със сърцето.
Изкуството е това - да се слуша, чете, гледа, със сърцето. Стигне ли се до обяснения, пиши го "опит за летене" - оригиналничене, преекспониране и т.н.
Повтарям се, но подкрепям Ирина, и Ирен вече (коментарите им) -
В случая, под това определение "стандартен", Пепи, визирам този език, който използваме ежедневно, в смисъл, изпълнен с битовизми, които са част от стандартното ни ежедневие 😊
Това и на мен ми е трудно да си го разкодирам, но така е по-забавно, та дано ти се справиш 😊
Иначе съм съгласен с думите ти, не случайно има определени типове жаргонни, които примерно са специфични за даден кръг, или общност.
Наскоро четох доста обширен научен труд точно по тази тема. Впечатлен бях и честно казано, въпреки малко тежкия стил на предлаганата информация, дочетох с интерес. Но по-важното е, че ме замисли доста, а не да го кажем, да го прегледам повърхностно.
Леле, бая опуснах коня, но имам силна Муза в момента и въображението ми лети 😊
Благодаря ти и сега с усмивка, Пепи, за този коментар, който показва, че дори и текстът да е повърхностен, пак може да стимулира и заинтересува прочелия го 😊🌹😊 -
"Поезия не може да се пише на стандартен и разговорен език, и точка!" - разговорен език е едно, уличен жаргон е друго. Уличният е сбор от жаргон, вулгаризми и тем подобни, разговорният е не чист литературен, който може и да е използване на архаични или диалектни думи.
А кой е "стандартен" език? -
Благодаря, адаш. Наистина, целта ми е да се замисли този, който прочете.
-
Хареса ми - хем замислящо, хем провокативно. Не е догма, а агора.
-
Ирен, отново много дълбоко включване!
Щураче, усмихна ме, добре си го казала, но за мнозина чалгата включва всичко, изпято от определени певци и певици.
Вал, успокой страстите малко, остави другите сами да избират, къде, как и защо. Не са/сме малки деца, че да правиш забележки, почти карайки се. Я се усмихни и го дай по-небрежно 😊
Дарина, сложна дилема има пред теб, каквото и да избереш, нека бъде с усмивка 😊
Дами, благодаря за присъствието ви тук 😊🌹😊
ПП
Пуснала си новия коментар успоредно с моя, Ирен - пожелавам ти силна Муза и красиво вдъхновени! Приятно рисуване 😊 -
За това доразвиваме идеи, защото произведението не е изчерпателно.
А защо потребителите на Откровения не използват форума, тук вече нямам отговор. Но определено доста са малко потребителите, които надникват там, а още по-малко, които пишат. Иначе и аз като Щурачето - просто се забавлявам. От коментари човек много повече добива няккава представа за авторите, отколкото от произведенията им.
Аз пък отивам да рисувам.
-
Аз лично се забавлявам, но ако това пречи чак толкова на някой, отивам да чета нещо неинтересно, нооо изчерпателно!
-
Добре бе, хора, пак да попитам, що не си отворите тема във форума? Нима една повърхностно написана страница изчерпва темата? И защо не коментирате произведението, а доразвивате идеи и преминавате в други тематики - ами явно произведението не е изчерпателно?
-
Например Васка Мадарова, чиито стихове много харесвам и определено са Поезия, има стихове, които са станали песни на фолк певица. Това не е чалга. Стилът на музиката, за пари или без пари, по поръчка или не, не са фактори, които определят чалга ли е или поезия. Плиткото, пошлото, фалшивото, принизяването до простащина, порнографията в смисъла, празнотии и карантии - гримирана възвишеност. Това е чалгата. Останалото е поезия :Р
-
Сега е време да навлезем в подробности за това, що е то чалга. Днес, вчера и преди години и каква е етимологията на думата.
Аз нямам никаква представа какви са текстовете в поп-фолка и не ме вълнуват. Писането на текст за песен е по-различно от поезия за четене понякога. Може да има прекрасна песен с не до там прекрасен текст, а също и прекрасен текст да бъде превърнат в посредствена песен. Това е различна тема от темата на есето. Симбиозата между текст и музика прави една песен "класика", която се слуша с удоволствие от различни поколения, или просто еднодневка. -
Оказва се, че някои даже не знаят какво е чалга. Много забавно
-
limeruna, смятам, че щом текстът те е провокирал за такъв задълбочен отговор-анализ, той е възможно все пак да не е толкова елементарен 😊
А сега сериозно, с тази статия, или размишление, или няма значение какво, се стремя да накарам прочелия да се замисли, нямам идея да уча, да наставлява, или нещо такова. При теб, а както гледам, и при почти всички други, целта е постигната. Доволен съм!
Пепи, доста песни от чалгата, като текст са много сполучливи. И ако бяха изпяти от певци, в други жанрове, тези, които ги хулят, щяха да ги аплодират.
Аз лично не слушам този жанр, но това не значи, че нямам песни от него, които да не ми допадат.
Благодаря сърдечно и на двете ви! -
Кой как иска да си я разбира. Аз съм тука с Ира! Поезията се излива от душата, тя е като композирането - и двете за мене са лични, и влизането в роли и образи не приемам.
А колкото до чалгата - може и текстописци, защо не? Пише се и поръчково: определена рамка или формат, език и т.н. Да не би в другите жанрове изкуство да не е така? Светът е материален, и някой ако може, що да не прави и пари с уменията или дарбата си?
Музикант да не свири и пее за пари в заведение или художник да не рисува модерно или по поръчка за пари?
А чалгата се харесва не защото е пошла, няма нищо пошло в това да пееш за луна, звезди, любов, сърца, и облечено в една ритмична мелодия: приятно за слушане, разтоварващо, красиви чувства - какво му трябва още на човек?
Не да оригиналнича с някакви "метафори", дето да се налага да обяснявам като оригинален автор какво съм искала да кажа!
Като точката на Дали какво означава. -
„1. Статична ли е поезията?“ Не. Иначе щеше да е достатъчно да прочетем само едно стихотворение и да знаем всички. Ако хората бяха едни и същи, щеше да е достатъчно да познаваме един, за да познаваме всички. Поетът внася промяна, ако пише наистина от сърце и душа.
„2. Поезията елитарно изкуство ли е?“ И не, и да. Всеки може да пише. Ако една затворена група от хора пише по определен начин, не означава, че други няма да пишат иначе. Ако някой каже, че нещо е хубаво, не всички автоматично ще се съгласят с него. Личният усет на твореца е по-важен от това да отговаря на култивирани „ценности“.
„3. Има ли ненарушими правила в поезията?“ Вдъхновяващите поети не пишат по конец, иначе щяха да са скучни. Правилата са ориентир, а не основа при писането. Основата е вдъхновението и нещото, което има да каже.
„4. Поезията според нашите разбирания!
Изкуството не е математика! То е су-бек-тив-но!“
Има субективизъм и при изграждането на математиката.
5. Поезията не се разбира, тя се чувства. -
Който иска, да чете и търси, Дарина 😊
Светът наистина е шарен, Ирен, без съмнение.
Благодаря с усмивка, момичета 😊 -
И нека е шарен, светът си пада по шарениите А поезията би казала, че е пъстър :Р Синоними са, но не са едно и също. /закачам те, ей/
-
Даринке, чалгата "кефи" народа. И то точно народа, който няма създадени критерии за поезия. Пошлото често е агресивно заразно. Но ... не мисля или поне ми се иска да вярвам, че чалгата не може да развълнува някого наистина. Ама сигурно съм в грешка де... Светът е шарен. Пък аз доста си подбирам кой ще присъства в моя свят.
-
И това, да Но има още за четене между редовете
-
А и какъв е термометърт не е без значение, Дарина 😊, че има такива за под мищница, но и други видове 😊
Благодаря ти за оригиналното включване 😋 -
За да можеш да измериш температурата, трябва да притежаваш термометър Някои го имат вроден, а повечето си купуват от магазина/на промоция/. В това е разликата, важи и за творци и за читатели. Ирен, чалгата вълнува народа, но не е поезия ;Р.
-
Вал, благодаря ти сърдечно за присъствието 😊
Стойчо, много мъдрост има в думите ти, благодаря, че я сподели! -
Може ли една Вселена да прекоси друга Вселена?
Всеки допир е познание.
Щом искаш да те разбера, постарай се!
Същото важи и за мен!
Георги, това че споделяш е допир до твоя свят и е хубаво...
Има и "черни дупки "в Пространството, но по силата на физиката те са консуматори.
Всеки божи дар е израз на Слънцето.
То създава живот, то съзерцава, както и ние сме част от тази картина на живота и любовта. -
Жорка, това, което си написал, е много повърхностно, един път ти казах, че ти май предпочиташ дискусията, а не творенето. Човече, ха събери се и сътвори нещо и спри да търсиш изява в коментарното поле. Ако искаш дискусия, ами има форум, това тук какво е - есе, анализ, размишление???
-
Страхотно включване, Ирен, аплодирам те тук и благодаря от сърце!
-
Аз такива хубави анализи съм чела на мои стихове, че вярно съм се замисляла, какво е искал да каже авторът, забравяйки, че това всъщност съм аз. хахаха
Ир, не само "К**ва, поет и търговец не се става, ражда се", поне според мен. Това важи може би за всички изкуства, а също така ми се струва за учителите. Срещала съм и невръстни мъдреци, сякаш е предначертано този човек, мъдрец да стане. Но какъвто и да се родиш има нужда и от развитие в тази посока.
Колкото и да говорим за смисъл в поезията, тези които са чели достатъчно великолепна поезия на класици и съвременни автори, тях едва ли само със "смисъл" може да ги изненада някой. Всички теми отдавна са "експлоатирани" и познатати. Но когато четеш стихотворение, от което настръхваш, учестява ти се пулса и изпитваш наслада, дори ако те дере с нокти по душата, тогава ... тогава без да броиш срички, знаеш че за теб това е поезия, защот А субективното често идва и от това - кой колко е чел и какви критерии си е създал. -
Иринче, с усмивка те приветствам тук 😊
Дени, заслужи още една 😊
Благодаря, момичета 😊😋😊 -
Иринче, и аз не мисля, че поетът знае какво предизвиква в читателите. Но той - поетът е едно, поезията му е съвсем друго нещо :D
И добре, че не става думи за поети и поетеси, че всички имат по някое врабче в главата.. някои - цяло ято :D -
Аз пък ще цитирам един от любимите ми поети, който казва "К**ва, поет и търговец не се става, ражда се"
А творецът едва ли гледа какви асоциации ще предизвика и какво чувство ще остави. Той излива. Изхвърля, струпва извън себе си. И, ако вземе да внимава какво и върху кого ще се стовари, лошо -
Мерси, Дени, усмих 😊
А темичката е просто такава за размисли, не урок, или нЯщо таквоз 😊
Още веднъж усмих за теб, и за всички, които ще се спрат тук 😊😊😊 -
Жоре, много актуална тема, предвид сайта, в който се намираме
Аз пиша от скоро, та не бих се хвърлила да давам уроци по правилно и грешно, но пък ,за мен, поезия е това, което като го прочета и спира дъхът ми. И ми е достатъчно. Не е това, какво казва даденото произведение, а начинът , по-който го казва и чувството, което оставя в читателя. И ако в много читатели остави едно и също чувство и спрат да дишат - то е Поезия. Нещо като лекарството. Ако едно хапче лекува главоболието на 90% от страдащите, то е ефективно.
Според мен
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
