Да си поговорим за поезия
Спокойно! Знам, че във всяко място, където се публикува поезия, тази тема редовно се дебатира, разнищва, скандализира и прочие. Принципно най-често се обсъжда темата, какво е, и какво не е поезия, а този спор, колкото и да е комерсиален и древен дори, винаги става причина за избухването на скандали и свади, които в даден момент излизат извън всякакъв контрол, и всичко се превръща в едно кълбо от негативизъм и грозни думи. Нагледал съм се на подобни неща. Винаги едно и също навсякъде...
Но тази тема толкова пъти е дъвкана, че бих добавил, вече доста си е поизтъркала подметките, както и подобните на нея от типа - метафоричност, оригиналност и тн.
Тук темата е леко извън фокусът на десетката, но смятам, че е актуална и незаслужено пренебрегвана...
Как разбираме/чувстваме/изживяваме поезията и най-честите грешки допускани от всеки от нас.
Уводът се проточи, така, че минавам директно към същността.
1. Статична ли е поезията?
За мнозина тя е точно такава. Това са хората, които от прекалено вглеждане и възхищение към миналото, забравят настоящото. Такъв човек, примерно спокойно може (и често го правят) да заяви, че след епохата на Пушкин нищо съществено не е, и вероятно няма как да бъде създадено (примерът е на случаен принцип).
Но дали е така?
Дори и континентите променят формата си, а да не говорим за миговете илюзия, които твори човешкият разум. Така, че за дадена личност нещата изглеждат в този си вид, не променя факта, че за човека срещу него, поезията е извор, от който той копнее да изпие чаша вода, която още дори не се е изляла от облаците...
2. Поезията елитарно изкуство ли е?
За мнозина изглежда, че нещата стоят точно така. Те живеят в свой метафорично-поетично-съвършен свят на химерна холограмност и считат, че най-малкото, поезия е единствено това, което средностатистическия читател би разбрал, единствено и само с помощта на енциклопедия "Галактика" ( Айзък Азимов, поредицата му за Фондацията). За да доразвия по достъпно тезите си, ще добавя тук две основни подточки.
А. Като следствие от този начин на мислене, се явява въпросът с речника на творбите. Вече намекнах за висшия пилотаж с метафорите, но нещата не опират само до тях... Използването на уличен (наричан от такива хора чалгарски,/кръчмарски) език, според същите е недопустимо. Тоест, няма значение съдържанието - щом опаковката не отговаря на елитарните им стандарти, за тях това категорично не може да бъде поезия.
Обикновено компромисите с разбиранията им са тотално непознати... Поезия не може да се пише на стандартен и разговорен език, и точка! Тя трябва да е нещо Божествено, еликсир за гастрономи-консуматори на възвишеност и хармония...
Дали този начин на възприемане обаче е единственият правилен?
Б. Темите.
Друга болезнена тема. Същите лица (обикновено) имат съвсем ясна представа за това, каква може, като такава да роди поезия. Тук полюсите са разделени образно казано на фенове на светлината и поклонници на мрака.
Романтика, любов, рози, звезди, Луна, любов, целувки, щастие, любов, радост, любов, любов, любов... Ето няколко от стълбовете на това, което първите признават за поезия.
Толкова са заслепени от красивото, че не забелязват елементарното, което гласи, че изкуството е отражение на действителността, а тя се базира на елементарни принципи:
Живот - Смърт
Любов - Омраза
Светлина - Мрак
Поезия - ... Поезия...
Правилна ли е позицията им?
За почитателите на: тъгата, сълзите, мрака и тн... важи същото, само думите са различни, но нещата пак опират до елементарното:
Живот - Смърт
Любов - Омраза
Светлина - Мрак
Поезия - ... Поезия...
Този ли начин на мислене е правилният?
3. Има ли ненарушими правила в поезията?
За доста хора абсолютно да! Те са облекли своите представи за нея в оковите им, и всяко нарушаване на дадена стъпка, автоматично изважда всеки стих от лоното й.
Само едно да попитам - Дали не им се е случвало докато броят букви, срички и препинателни знаци, да пропуснат (случайно) смисъла и посланията на даден текст?
4. Поезията според нашите разбирания!
Изкуството не е математика! То е су-бек-тив-но! А съществуват лица, за които техният прочит, през техният мироглед е единственият възможен верен такъв... И се стремят да убедят целият свят в своята свещена правота...
Дали обаче тяхната истина е Единствената, Непогрешимата, Първата и Последната?
5. Разбират ли самите автори поезията (си) повече от читателите?
Тук навлизам в минирана зона, но от позицията на автор (макар и със скромни възможности) си казвам молитвата и поемам риска. Според мен... Не...
Точно субективността е виновна и за това, да не говорим и, че обикновено:
"Моето гардже е по-хубаво от всички пернати"
Всеки прочел има собствен прочит, собствена гледна точка, собствен еталон (база) за сравнения. И от своят клон вижда нещата под различен ъгъл - Да, авторът знае какво е сътворил, но знае ли какви асоциации ще предизвика в читателите?
Вие, от позицията си на такива, може ли да отговорите с твърдо да на подобен въпрос?
6. И... спирам дотук, рискувайки да ви (до)убия от скука с едно дълго заключение...
Публикацията ми хрумна днес, разработих я наум, а поднесеното тук е само част от цялото, но съм се постарал да е сред най-същественото от всичко, което е в архива на моята памет. Всяка точка я завършвам с въпрос/и, защото самото заглавие е: "Да поговорим...", а не "Да ви поговоря...", затова оставям отговорите на вас.
Надявам се да не съм се изложил (много)...
03.08.2017.
Георги Каменов
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
