Да сънуваш, че сънуваш, че си мъртъв
Една нощ заспах, а когато се събудих, открих, че до мен си легнала ти. Бях много учуден и отначало си по-мислих, че сънувам. След това обаче разбрах, че всъщност съ-нувам, че сънувам. Или беше обратното? Не помня. Спом-ням си само как сдържах дъха си, за да не ти тежи, как се боях да мигна, за да не се събудиш случайно от резкия шум, и как се страхувах да те завия, да не би да стресна, без да искам, онези гъ-лъби, които сънуваше. След това изведнъж ми се присъни пиано. Знаех, че е глупаво да сънувам, че сънувам такива работи, когато мога да сънувам, че сънувам теб, и се помъчих да се събудя от втория си сън, за да продължа да изпитвам онази неземна сладост от открадна-тите мигове на първия. Не че успях кой знае колко. По прин-цип съм слаб човек и дори в съ-ня си не мога да сънувам, че съм силен. Ако бях силен, щях с едно стисване на зъбите да уни-щожа това сълзливо пиано, ко-ето се бе изхитрило да научи най-тъмните входове към ду-шата ми, да влиза н ...