12 sept 2020, 9:00

Да узреем...

  Prosa
1.3K 1 0
1 мин за четене

Всички сме били деца. Пазим детското в себе си. Някои милеем по детството, други не искаме да си спомняме за него. На някои ни е било прекрасно, на други не. На някои дори противно. Но каквото и да е било детството ни, то има какво да научим от него. Какво ли? Ами, всичко. Всичко важно за нас. Всичко, което винаги сме търсили. Всичко, което сме изгубили. Всичко, което сме искали. Там ще намерим отговорите на въпросите, които винаги сме искали да отговорим. Там е скрито щастието... Тъгата... Тайната... на Живота. Там сме скрити самите ние. Такива, каквито сме всъщност. Каквито винаги сме били. Там, където сме били себе си. Ние. Но в детството си ние правим грешки. Много грешки. И не говоря за лошите оценки и неподредената стая. Говоря за онези грешки, разбили нашите сърца. Грешките, които сега не бихме направили. А човек, като е дете грее като слънце. Но не цени това слънце. Прави неща, които потопяват това слънце в морето на сивия, "суровия" живот. Правят го ей така, напук. Без мисъл. Без колебание. Или поне рискуват да го направят. Защото са деца... И така порасваме. Година, две, три...  Почваме работа, създаваме деца. Но вече не сме същите. Няма го онзи пламък в очите, онзи трепет, жизненост. Малко по малко ние сме загубили нашите "феи кръстници"... А да узреем - не искаме. Искаме да сме си деца. Каквито бяхме. Но можем ли да узреем половинчати? Без щастие? Без мечти, копнежи? Та ние до толкова сме се примирили с разните "суровости, РЕАЛНОСТИ" за живота, че отдавна сме погребали нашите мечти, ако щеш нашите души. Повярвали сме на фрази, цитати, епитети... Помъдрели сме. Ама не сме...

Животът на възрастните... Той е суров. Скучен. Еднообразен. Губим представата за време, реалност. Не се радваме на пойните птички, комплиментът, красотата на жените. Не само външната. И затова ние сме си отговорни. Не виновни. Отговорни. Ние самите сме направили нашият избор да бъдем такива.

А какво е зрелият човек? Това е само този, преоткрил себе си. Този, който не мълчи. Който общува. Този, който е върнал пламъка в очите си. Този, който цени себе си. Който се обича такъв, какъвто е. А той е уникален. Един на света. Той е човек. А човек значи енергия. Плам. Женственост. Нежност. Красота. Сила. Рамо. Достойнство. Смелост. Действие. Качество. Във всичко и за всичко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...