През девет планини, зад десетата, през девет морета, зад десетото, живял и царувал лют цар. Поданиците му мърморели, че е много стиснат, всичките данъци трупал като златни накити в подземията си и въобще не се грижел за поданиците си. Къщите били грозни, улиците били в дупки, хората ходели намусени и вечер в кръчмите го пържели жестоко. И всичко било ужасно. В гората обаче живеела една вещица, която предрекла, че Съдбата ще го накаже и тогава всичко ще потече по мед и масло, но това ще изисква доста време.

      Царят имал син – живеел си в двореца и никак не се тревожел за бъдещето. Когато обаче пораснал и станал за женене се появил проблем – трябвало да излезе навън и да си потърси невеста. Речено – сторено – разходил се из града и се ужасил – всички били намусени и мърляви, градът – грозен , а боклуците заривали улиците. Млади невести имало, но ходели мърляво облечени и погледът му не спирал на тях, а и те го избягвали, бягали надалече и пустосвали царското семейство.

      Върнал се принца замислен, оказало се, че намирането на невеста е трудна, дори непосилна работа. Баща му бил ужасен скъперник, затова и царете от околните царства скрили своите принцеси. Трябвало да се направи нещо – не е възможно да не се намери красавица в неговото царство и той отишъл при вещицата за съвет. Тя го приела , също намусена, турила гърнето на огъня, хвърлила в него тревички, билки, прашец от (няма да напиша какъв, секретна информация (*) …) … когато гърнето завряло тя изрекла (*), излезла навън и се съсредоточила върху формата на дима от комина – от начало той си се виел неопределено, ама накрая под някаква магическа сила се закръглил в цифрите 205 – 3 – 8 – 5 - 101 ! Вещицата се върнала, отворила магическата си книга на страница 205 и там пишело за заклинание номер 3.    Прочела го и рекла –

   - Начи! Отиваш в библиотеката на двореца – вземаш книгата от осми рафт петата книга, отваряш на страница 101 и – там пише какво трябва да направиш! Ако го направиш точно, ще имаш невеста, много деца и щастливи поданници.

      Върнал се принца и направил точно както казала вещицата. С изумление видял, че там има една приказка за прекрасен принц, дето … (няма да разказвам защото я знаете) … приказката се казвала

СЛИВИ ЗА СМЕТ !

      Щастлив принцът пратил глашатаите да оповестят новината за неговата инициатива ‚Да изчистим столицата за един ден‘ … после се качил на белия си кон, а зад него пажовете карали кралската колесница за бъдещата избранница …

---😎---

      Пепеляшка в това време се трудела неуморно в кафе – сладкарницата, дето била до дюкяна на кралския ковач, който поправял колесници. По цели дни и нощи идвали левенти, целите омазани в машинно масло, тя се стараела, посрещала ги с усмивка и чаша горещо кафе, после сядала до тях и надълго и нашироко говорела с тях за проблемите в кардана и мотовилките на Москвичите. Всички били възхитени от нея, засуквали мустаци и се опитвали да я обаят с приказки за делкото и свещите. И всичко вървяло чудесно, но тя искала да се метне на един Форд Мустанг и вятърът да вее косите й и шалчето й. Неосъществима мечта.

      И така ден след ден. Тя дочула за царското повеление за чистенето на столицата, но след неколкократното й ходене ди кофите да изхвърли някоя и друга бяла кърпичка, оглеждайки се за принца, накрая се обезверила и се отказала от всеобщата лудост.

---😎---

      Градът направо потънал в боклуци, изнасяни от наконтени красавици. Принцът постоянно обикалял и търсел … ден … два .. седмица… направо се обезверил, че някога ще си намери невеста. Кандидатките за невеста били страхотни, но и техния боклук – също.

      А Съдбата гледала от високо и най – накрая решила да се намеси – превъртяла календара на датата 6 декември и турила тук – таме своите нишани. Както си е редно всички празнували този празник, защото мъжете по принцип са си били шарани, а жените както обикновено ги ловяли на кукичка.

     Обаче Съдбата си е Съдба – случайно, или нарочно не синхронизирала часовниците на Принца и на Пепеляшка. Тя отдавна решила да ги срещне и … всичко вървяло по план.

---😎---

      И ето какво станало

      Пепеляшка била във вихъра си, когато устроили грамадно празненство в кафенето по случай Никулден. Добрата й фея обаче не я забравила и подготвила няколко добри магии за нея при посрещането на големия празник. Пепеляшка се била  наконтила – сива, дълга до земята пола, копринена блуза в цвят бордо, с джувка ... но феята я преобразила в дълга бяла роба като ангелчетата, имала крилца и ореол, летяла между гостите и пръскала блестящи искрици и добро настроение. Било вълшебно.

      Принцът бил каталясал този ден в обикаляне, той по принцип бил решил, че няма да празнува този празник на шараните, щот той не бил такъв, а инакъв. Обикалял, обикалял и … когато се стъмнило решил да се връща, когато - ХРЯС – едното колело на колесницата са счупило в една голяма дупка на улицата и трябвало да я закара в сервиза на ремонт. Аха да тръгне – колесницата започнала да издава характерните звуци на очукан "Москвич" осмица. Амиии – изчакал да стане съвсем тъмно и когато няма никакви хора да се напъти към сервиза …

Сега – внимавайте!

      Всичко било изчислено до секундата от Съдбата, но часовникът на принца бил с

Пет секунди напред!

      И – после по текста –

      Пепеляшка - … Към 6:30 сутринта колегите се разотиват, обаче в 9 трябва да отваря кафето .. Междувременно магията на Добрата фея е свършила и тя се появява в къса домашна рокличка с гумени ръкавици на ръцете. Измива купищата чинии и чаши, почиства и помъква преко сили огромен чувал с боклук към варелите

      Принцът – скрибук-скрибук се дотътря до сервиза, съглежда Пепеляшка и - …

Мдаааа – шегите на Съдбата

      Принцът я вижда когато изхвърля чувала , … а на петата секунда (Както е било замислено)  - изхвърля бяла кърпичка и се усмихва прелъстително на Принца

Ами – станалото – станало

   Мигом Принцът се превръща в мърморещ чичко - "— Другаркеее, ша ма прощаваш, ама... Види ти са г..о."

ОБАЧЕ

      Добрата фея мигом изрича ново дългосрочно заклинание и Истинският Принцът идва … когато му дойде времето.

      А тук присъстващия принц се превръща в огромен шаран, Съдбата го пуска в реката и – да го лови която и да е ... 🙃

ПОУКАТА

Пет секунди са малко, но и са много, дори някои държат цял живот.

Ловете мига на щастието си сами

 ---😎---