Потапяш своите страни

Във мене ти момиче

И плуваш във дълбоките води...

***

Не ми бе ясно със какво плених интереса ти дете. Ти малка бе, но нямаше значение това за теб. Добре, но знаеше ли кой съм аз? О, не. Ти мислеше че принцът е пред теб; но принц не бе – демонът в човешки образ. Крадецът на души не дава без да взема, а вземе ли той взима неколкократно увеличената цена за това, което ще получиш...

Дано си се научила да плуваш, защото аз вирея на дълбоко и стигнеш ли до мен ще да си потопена  - без въздух, от надеждата за връщане назад.

Живея там, където другите не виждат, а видят ли не искат да живеят... Или пък искат, но не могат те да стигнат, но стигнат ли – те нямат сили да се върнат... Но ако пък се върнат...

... не са това, което другите наричат хора...

2003 г

Гр. София