В навечерието на Коледа е, а аз с часове ровя из чекмеджета, кутии, торби и тефтери като освирепяло от глад попово прасе. Не мога да намеря тая пуста-опустяла рецепта за коледна баклава, която ми даде леля Мита. Ей на! От дългото ровене вече съм превъзбудена, пулсът ми се учести, а кръвното ми вирна крака до небесата. Лицето ми пламти с патладжанено-виолетови пламъци, а косата ми заприлича на свраче гнездо. Решавам най-сетне да звънна на приятелката си. Набирам номера й по мобилния си телефон и после с фатално-апокалиптичен глас известявам, че не мога, не мога и не мога да открия оная чудесна рецепта за баклава, която ми дари по-миналата година за годишнината от сватбата на кучката ми Шунка с Митиния алфа-пес Бахур.
- О-о-о-о, туй да е кусурът, Фанче! Аз я зная наизуст! Ела веднага да си я запишеш и да пием по едно кафе, наслаждавайки се на живота! Чакам те, идвай!
Камък ми падна от сърцето. Умих се, сресах прилежно палави къдрици. После, тук кремче, там-руж и червило, малко молив за в ...