1.
Традиционният събор на летовище Свети Константин се провеждаше винаги в последната събота на месец юли. И тази година се бяха събрали фолклорни състави от цялата страна. На огромната дървена сцена се редуваха песни и танци, изпълнени от хóра с прекрасни шарени носии, а четиричленно жури поставяше оценки.
Наоколо беше празнично. Виеха се хорá извън състезателната програма, навред се мяркаха усмихнати лица. Редуваха се сергии със шарени сувенири, светещи детски играчки, понички, сладолед и захарен памук. В единия край пък бяха разположени детски атракциони - батут, надуваем замък, стена за катерене и блъскащи се колички.
Денят беше прекрасен и на поляната беше пълно с хора. Лидия, Мила, Ева и Биляна се разхождаха безцелно и разглеждаха сергиите. Четирите приятелки бяха на по осемнадесет години и за първи път летуваха сами във вилата на Ева. Усетиха аромата на варена царевица и се спряха да си купят. Наредиха се на опашката и търпеливо зачакаха реда си. В съседство беше разположена палатка, в която една стара жена гледаше на карти.
    -    Я вижте! - извика Лидия и посочи плаката до палатката, на който пишеше: "Разбери датата на смъртта си". - Искате ли да опитаме?
    -    А, глупости - каза Биляна, - не вярвам на такива неща!
    -    Хайде, ще е забавно! - съгласи се Мила, а Ева направо застана пред палатката.
    -    Млади сте още, момичета, защо сте дошли при мен? - попита ги врачката, когато влязоха. - Оставете смъртта да се занимава със старите!
    -    Искаме да знаем! - каза Ева.
    -    Да! - креснаха в един глас Мила и Лидия. Биляна отказа.
    -    Изтеглете по три карти!  - жената затвори очи и сякаш изпадна в транс. После се обърна към Лидия - Ти ще живееш още 62 години и ще умреш на шести март. 
После взе картите на Ева.
    -    И теб те чака дълъг живот, още 58 години, ще умреш на дванадесети септември.
Обърна се към Мила и рязко каза:
    -    На теб няма да ти гледам!
    -    Но защо? - извика Мила.
    -    Изморена съм, няма да ти гледам! - отвърна гадателката.
    -    Моля Ви, кажете, нещо лошо ли видяхте? Трябва да знам.
    -    Няма да ти гледам.
    -    Искам да знам, дори и да е ужасно - настоя Мила.
    -    Е, добре, твоя работа, ти ще умреш на двадесет и девети юли - троснато каза жената.
    -    Ха! През коя година? - попита закачливо Мила.
    -    Тази..
Изведнъж всички млъкнаха. Не знаеха как да реагират. След малко се обади Ева:
    -    Но....Но.....Но това е утре!

2.
Трите приятелки бяха на широката тераса на вила "Секвоя", която дядото на Ева беше построил. Хапваха горски малини и играеха на "Три, пет, осем".
Ева промърмори:
    -    Започвам да се притеснявам за Мила. По това време винаги вече е приключила с плуването в язовира, а още я няма. Кое време стана?
    -    Стига глупости! - каза Биляна. - Повярвала си на онази измамница и си внушаваш какво ли не.
    -    Ако трябва да съм искрена, аз също започвам да се притеснявам. Дали да не отидем да я потърсим? - добави Лидия.
    -    Да отидем, но нали пихме бира на обяд.
    -    Аз не съм! Ще взема колата и ще я потърся. Братовчед ми е в едно бунгало до язовира, ще го помоля за помощ - каза Лидия.
    -    Сигурна ли си? Ще дойдем с теб!
    -    Елате, ако искате. Бате Митко ще свърши по-добра работа от вас.
    -    Е, щом няма да си сама, по-добре тръгвай! И без това Биляна не се чувства добре.

3.
Лидия тичаше, ушите й шумяха, а сърцето й биеше лудо. Останала почти без дъх, след малко се озова пред  бунгалото на братовчед си Димитър, което беше до язовира.
    -    Бате Митко! Бате Митко! Тук ли си? - провикна се момичето.
    -    Тук съм. Какво има, Лиде? Какво ти е, изглеждаш притеснена?
    -    Ще ми помогнеш ли да потърсим Мила? Сутринта дойде да плува до язовира и още не се е прибрала.
    -    Разбира се, сега идвам. Ти не се притеснявай! - опита се да я успокои Митко.
    -    Притеснявам се, защото вчера една врачка й предрече деня на смъртта. Днес!
Митко беше строен, тъмнокос младеж, малко по-голям от Лидия. Майките им бяха сестри и израснаха заедно.
Двамата тръгнаха по брега към големите скали. Никъде нямаше и следа от момичето. Не се виждаха и други хора, които да попитат.
    -    Къде плува обикновено? - попита момчето.
    -    На различни места....
    -    Хайде да погледнем зад скалите! - предложи Митко.
Вървяха известно време, приближиха и заобиколиха голямата скала, която присъстваше на всяка пощенска картичка от язовира.
И тогава я видяха....
Лежеше по корем във водата, без да помръдне. Викът на Лидия разцепи тишината.

4.
Дамян Френцов обичаше риболова. Рядко намираше време за тази своя страст, а и не ядеше риба, но изпитваше огромно удоволствие от хвърлянето на въдиците и спането в палатка под открито небе. Беше успял да си освободи тази събота и неделя и се беше разположил на брега на язовир Новокамен. Дотук уловът не спореше, но това не помрачаваше настроението му. Френцов се беше опънал на един сгъваем стол и похапваше от бухтичките на леля му Ваня. Тя винаги се грижеше за стомаха на своя племенник и не го оставаше да отиде никъде без поне две-три неща за хапване. Изведнъж чу телефона да звъни. Не вдигна веднага, сякаш се надяваше той да спре, но звъненето беше упорито. Погледна дисплея и натисна зелената слушалка.
    -    Здравей, Дамяне! Ти не беше ли някъде около язовир Новокамен? - от отсрещната страна се чу гласът на комисар Тодоров.
    -    Да, тук съм, а телефонът прогонва рибата!
    -    Зарежи рибата! Днес едно момиче се е удавило в същия язовир.
    -    Това е ужасно! Нищо не съм чул, сигурно е било в другия край на язовира. Но ако вече се е удавило, малко късно ми се обаждаш.
    -    Обаждам ти се, защото доктор Венциславов е открил в кръвта на момичето огромно количество кантрубин. Както знаеш, ако се инжектира, това вещество причинява временна парализа на крайниците.
    -    Някой й е помогнал да се удави! - възкликна Френцов.
    -    Точно така. Утре ще пристигна, но си мислех, че ти така и така си там, можеш да помогнеш, да не губим време.
    -    Рибите пак извадиха късмет! - недоволно констатира инспекторът.
 

Следва продължение...