5.
Дамян Френцов стоеше пред вила "Секвоя". Тук бяха отседнали четирите момичета, едното от които сега беше мъртво. Инспекторът забеляза останалите три приятелки на терасата. Бяха седнали на плетени столове и ридаеха безутешно.
    -    Добър ден, момичета! Приемете моите искрени съболезнования за смъртта на приятелката ви.
    -    Кой сте Вие? - попита го остро Ева, като бършеше сълзите си с прогизнала кърпичка.
    -    Аз съм инспектор Френцов. 
    -    Инспектор ли? Само Вие липсвате! - обади се Биляна.
    -    Имаме сериозни подозрения, че приятелката ви е била убита.
    -    Глупости! Не може да бъде! Объркали сте се! - викаха една през друга момичетата.
    -    Опасявам се, че някой й е инжектирал парализираща субстанция, за да се удави. В кръвта й е намерено сериозно количество.
Момичетата продължаваха да хлипат, но сега освен тъга, в очите им се четеше и объркване.
    -    Дошъл съм да поговорим, ако може да помогнете на разследването. 
    -    Разбира се - вече по-любезно каза Ева. Всяко момиче се представи на инспектора.
    -    Ако можете да си спомните кога Мила тръгна към язовира, спомена ли, че ще се срещне с някого? Знаете ли да е имала неприятели? Въобще всяка информация, която можете да се сетите, ще ни бъде от полза.
    -    Тръгна сутринта към девет часа. Обичаше да ходи до язовира и да плува. Но винаги се прибираше до обяд или малко по-късно. Днес обаче в четири часа още я нямаше и се притеснихме - каза Лидия.
    -    Обикновено сама ли ходеше до язовира? - попита инспекторът.
    -    Всъщност - не - отвърна Биляна. Винаги ходехме двете - аз и Мила. Ева и Лидия не могат да плуват. Снощи обаче някой беше оставил бележка под възглавницата ми. Пишеше: "Ела  утре в десет часа на скалата при трите бора."
    -    Интересно! От кого беше бележката? - попита Френцов.
    -    Не беше подписана, а и почеркът ми беше непознат. Вилата винаги стои отключена, когато ни няма и всеки може да влезе. Първоначално реших да не ходя, смачках бележката и я изгорих, но после любопитството ми надделя. Реших да не ходя до язовира, за да мога да отида при трите бора. На Мила казах, че не се чувствам добре, за да не ми се ядоса.
    -    Как можа? - извика Ева. - Точно днес да я оставиш сама!
    -    Знаеш, че не вярвам в тези неща! - оправда се Биляна.
    -    В кои неща? Какво имате предвид? - поинтересува се инспекторът.
    -    Вчера на събора ни гледа една възрастна жена. Предрече датата на смъртта на всяка една от нас. Датата на Мила беше днес! - отвърна Лидия.
Инспекторът повдигна вежди.
    -    Много интересно! Ще трябва да поговоря с въпросната гадателка. Надявам се, че на останалите от вас датите не приближават?
    -    О, не, ние имаме още много живот пред себе си - отвърна Ева.
    -    И какво се случи при трите бора? - обърна се Френцов към Биляна.
    -    Абсолютно нищо! Нямаше никого. Почаках известно време, около петнадесет минути, никой не се появи и си тръгнах разочарована. След това си стоях във вилата, докато Лидия и Ева се върнаха.
    -    Казахте, че сте изгорили бележката?
    -    Да, не очаквах да се разследва убийство! А и в самата бележка в послепис пишеше да я изгоря и аз го сторих.
    -    А вие как прекарахте времето си през деня? - обърна се Френцов към другите две момичета.
    -    Аз и Лидия ходихме сутринта за малини, а тя бра и други плодове - каза Ева. - Върнахме се на обяд. Биляна си беше тук, вече не й беше лошо. Обядвахме, после си почивахме, всяка във своята стая. Аз четох книга. По едно време, малко след три часа, се събрахме да играем на карти и малко по-късно споделихме страховете си от липсата на Мила. Решихме да я потърсим и с това се зае Лидия, защото само тя не беше пила бира.
    -    От тук историята я знам, вече си я разказала на полицая, пристигнал пръв при язовира. Има ли нещо, което искаш да добавиш? - попита инспекторът Лидия.
    -    Не, нищо, разказах вече всичко.
    -    Как реагира Мила на предсказанието на врачката? - попита Френцов.
    -    Първоначално се изплаши, но после разказваше с насмешка за това. Вчера вечерта се бяхме събрали с момчетата от съседната вила край огъня и много се шегувахме с това - отвърна Биляна.
    -    Значи и те са знаели за това пророчество? - попита замислено инспекторът.
    -    Да - потвърдиха момичетата.
    -    Колко добре се познавате с тях? - поинтересува се Френцов.
    -    Аз ги познавам от дете - отвърна Ева. - Тримата са братовчеди и идват тук всяко лято. Останалите момичета се запознаха с тях преди около две седмици, когато дойдохме във вилата.
    -    Какви са впечатленията ви от тях?
    -    Добри момчета, но напоследък имаше малко напрежение между тях.
    -    Така ли? - вметна инспекторът.
    -    Мисля, че двама от тях харесваха Мила и това се отрази на отношенията им.
    -    Бих желал да поговоря и с тях. А за всеки случай няколко дни вас ще ви пази един полицай, за да избегнем друга трагедия.

6.
Лазар, Стоян и Стефан приеха с неохота инспектора. Момчетата бяха силно покрусени от смъртта на девойката.
Лазар и Стоян бяха братя, а Стефан им беше братовчед. Лазар беше на двадесет и една години, Стоян - на деветнадесет, а Стефан - на двадесет. И тримата си приличаха - приблизително еднакви на ръст, добре сложени, с кестенява коса. Това беше разбираемо, поради факта, че майките им бяха близначки.
    -    Наистина не вярвахме на тази история с предсказанието, не я приехме на сериозно - каза Лазар.
    -    Ако предпочитате, ще разговарям поотделно с всеки от вас, интересуват ме и по-деликатни въпроси - започна разговора инспекторът.
    -    Както желаете!- каза Лазар и заедно със Стоян напуснаха стаята.
    -    Какви бяха отношенията Ви със загиналото момиче? - обърна се Френцов към Стефан.
    -    Никакви. Запознахме се тук, имаше известна симпатия между нас.
    -    Братовчед Ви също е изпитвал симпатия към Мила? - поинтересува се инспекторът.
    -    Да, той май сериозно беше хлътнал. Но ме приемаше за съперник и непрекъснато се заяждаше с мен.
    -    А тя какво отношение имаше? - попита Френцов.
    -    Не знам точно, може би чисто приятелско.
    -    Бихте ли описали как прекарахте деня днес?
Стефан леко се стресна. 
    -    Стоях си във вилата през повечето време, за малко ходих до дерето за дърва. После ги нацепих и прибрах в мазето. Стоян и Лазар ходиха за гъби, но не ме взеха с тях.
    -    Случайно да сте писали бележка на Биляна?
    -    На Биляна ли? Че защо?
    -    Благодаря, сега бихте ли повикали Лазар?
След малко влезе най-голямото момче и в очите му Френцов видя истинска болка.
    -    Разбирам, че моментът е труден за Вас, но е важно да се знае какви бяха отношенията ви с Мила - неловко каза инспекторът.
    -    Много я харесвах, но тя не ми обръщаше особено внимание. Повече общуваше със Стефан, като че ли тя харесваше него.
    -    Доколкото знам, днес сте били за гъби с брат Ви. През цялото време ли бяхте заедно и кога се прибрахте?
    -    Тръгнахме рано, може би е било към осем часа. Не сме се разделяли, прибрахме се към четири. От момичетата разбрахме, че Лидия е тръгнала да търси Мила, а малко по-късно дойде и другата новина.
    -    А какво мислите за Биляна?
    -    Малко е дръпната... - каза Лазар и смръщи вежди.
    -    Да сте й писали бележка снощи? - попита инспекторът.
    -    Не! - категоричен беше Лазар.
    -    Благодаря! Ако може сега и Стоян да дойде - помоли Френцов.
    -    Сега ще го извикам.
    -    Разбрах, че отношенията между брат Ви и братовчед Ви са се влошили напоследък - каза инспекторът, когато момчето се появи.
    -    Ха-ха! Ами да. Наистина и двамата харесваха Мила. По-скоро Лазар я харесваше, а Стефан й обръщаше внимание, за да го дразни.
    -    Интересно! А тя на кого обръщаше внимание?
    -    Кокетничеше и с двамата, но по-скоро не харесваше никого от тях.
    -    А вие какво мислите за нея?
    -    Ами, приятно момиче, но не е мой тип.
    -    А Биляна? - вметна Френцов.
    -    Тя е много умна и красива - изчерви се Стоян и инспекторът усети по-различно отношение.
    -    Не сте й определяли среща чрез бележка?
    -    Среща ли? Не бих се осмелил.
    Инспекторът си тръгна и мина през едно просторно помещение, което явно служеше за всекидневна. По стените имаше доста стари снимки, вероятно възрастни роднини на момчетата. В левия край на стаята бе разположен библиотечен шкаф. Книгите в един дом винаги интригуваха инспектора, от заглавията той си вадеше важни изводи за обитателите му. Имаше предимно класики - "Джейн Еър", "Клетниците", "Граф Монте Кристо"....Погледът му изведнъж се спря на книга на издателство "Медицина и физкултура". Взе я да я разгледа и заглавието й го порази - "Паралитици". Прегледа съдържанието, имаше изброени вещества с паралитично действие по азбучен ред с кратко описание, къде се съдържа и последици от употребата им. Отвори на "кантрубин" и още повече се озадачи. Някой беше прегънал крайчето на страницата....

7.
Сутринта на другия ден Френцов реши да поговори с Димитър, той и Лидия бяха открили Мила. Паркира на единственото място, където можеше да се остави автомобил и тръгна надясно към язовира. Бяха му обяснили къде се намира бунгалото, в което момчето беше отседнало и се запъти натам. Пътеката криволичеше между вековни борове, после се показа широка зелена поляна. Напред постепенно тревата намаляваше. Бунгалото беше на самия бряг на язовира. Като приближи, инспекторът забеляза във водата един стар рибар в лодка. Беше го виждал и преди и го поздрави учтиво.
    -    Добър ден!
    -    Добър да е! - отвърна старецът. - Митко ли търсите?
    -    Да, трябва да поговоря с него. Аз съм инспектор Френцов. Сигурно знаете, че вчера тук се удави едно момиче.
    -    Знам, как да не знам, голяма трагедия! Разбрах, че Митко я е намерил - каза рибарят, докато наместваше шапката си - Аз вчера не съм ходил към скалите, иначе сигурно щях аз да я открия.
    -    Да, така е - потвърди инспекторът.
    -    Хубаво момче е той, не е като днешните млади. Повечето са без капка възпитание.
Френцов имаше малко по-различно виждане за съвременните младежи, но реши да остави стареца да говори.
    -    Пълно е с наркомани - продължи той, - и вчера тук се мотаеше един, даже си държеше спринцовката. Като ме видя, се опита да я скрие, но ......
При споменаването на спринцовката, интересът на инспектора се засили.
    -    Вчера ли? По кое време горе-долу?
    -    Ами, не знам, не нося часовник, следобед беше. Дори не чакат да се стъмни вече...
    -    Можете ли да опишете младежа? - поинтересува се Френцов.
    -    Ами най-обикновен, с кестенява коса, нормално телосложение, нищо запомнящо се. Наказвате ли ги или само ги порицавате?
Инспекторът реши да не отговори и пожела приятен ден на стареца.
Завари Митко в бунгалото, но той нямаше кой знае какво да добави.
    -    Стоях си тук и слушах радио, когато братовчедка ми се появи от там - момчето посочи вдясно от бунгалото, - тичаше и изглеждаше много притеснена. Разказа ми какво я мъчи и заедно тръгнахме да търсим Мила. Е, открихме я.....
    -    Случайно да сте забелязали други хора наоколо преди това? - попита Френцов.
    -    Не, никого не съм видял.

8.
Френцов се отправи към палатката на гадателката. Тъкмо се появи иззад завоя и забеляза отвътре да излиза един младеж. Не успя да го види добре, той бързо се скри в тълпата. Дали не приличаше на някой от тримата братовчеди? Реши, че по-късно ще провери това и дръпна завесата на палатката. Жената вътре беше седнала на пода и сякаш медитираше.
    -    Какво искате? - попита тя.
    -    Нали сте ясновидка, сетете се сама - пошегува се Френцов.
    -    Аз виждам проблемите Ви, но не мога да знам за кой от тях искате да поговорим. Ако не вярвате в способностите ми, по-добре не идвайте!
    -    Добре, добре! Знаете за племенницата ми, тя е много болна. Можете ли да ми кажете дали ще се излекува?
    -    Седнете! Изтеглете една карта! Я, да видим! Да, ще се оправи, но ще мине доста време. Само имайте търпение.
    -    Онзи ден на събора, май са идвали при Вас и едни нейни приятелки..
    -    Много хора идваха при мен на събора, не ги помня всички - отвърна врачката.
    -    Четири приятелки, искали са да разберат кога ще умрат.
    -    Всички искат това да разберат. Чудя се как още Вие не сте ме попитали.
    -    На едната сте предрекли, че ще умре на следващия ден.
Жената като че се замисли, но после рязко отвърна:
    -    Не ги помня, съжалявам.
    -    Моля Ви пак да помислите, защото момичето наистина е умряло на следващия ден - настоя Френцов.
Ясновидката леко пребледня, но запази самообладание. С  променен глас каза:
    -    Аз само предупреждавам!
    -    Вижте, аз разследвам случая. Не Ви обвинявам, но можете да помогнете.
    -    Не мога! - и още веднъж повтори: - Съжалявам!
Инспекторът си взе довиждане и излезе навън. Не знаеше какво да мисли, но беше сигурен, че той няма племенница.

9.
Френцов размишляваше върху срещата си с гадателката, когато му се обади Тодоров.
    -    Пристигна ли Вече? - попита Френцов.
    -    Пътувам към теб. Но ми се обадиха, че е намерено второ тяло. Жена, още не знаем коя е. Прилича на нещастен случай, паднала в някакво дере. Но предвид вчерашния инцидент, ми изглежда подозрително.
    -    Току-що бях при една ясновидка!
    -    По врачки ли тръгна, приятелю? - засмя се комисарят.
    -    Не, историята е друга. Момичето, което се е удавило, предишния ден е било при нея и тя й предсказала, че ще умре на следващия ден. Затова реших да поговоря с гадателката.
    -    И научи ли нещо? - поинтересува се Тодоров.
    -    Нищо, освен, че е шарлатанка.
    -    Изчакай малко, получавам съобщение - каза Тодоров и след две минути продължи - вече знаем чий е трупът.
    -    Така ли? Кой е мъртъв?
    -    Една възрастна жена, гадателка...

    -    Не може да бъде! Току-що говорих с нея! - извика Френцов.
    -    Съмнявам се колегите да грешат...
Френцов затвори телефона и хукна обратно. Неусетно стигна до палатката, влетя през входа й, но за негово учудване вътре нямаше никого. Единствено на пода видя захвърлен копринения шал, с който жената се беше увила.