„Няма пари за Йордановден” – първите думи, които чух, когато се прибрах. Замислих се. Как може да няма пари за един толкова ценен за България и за българите празник? Общината нямала пари. Моля? Общината имаше пари да организира Тодоровден, където изкараха огромните тонколони, събраха циганите с пощурелите им и мършави от глад и бой коне и надуха чалгата и кючеците докрай. Общината имаше пари да опозори и почерни толкова невинния български празник, имаше пари да угоди на алчните цигани, да им позволи да се състезават по толкова варварски начин, под ориенталските ритми.
Общината няма пари за Йордановден. Няма пари да плати на един миниатюрен оркестър или на един стар дядо, свирещ на акордеон и чудещ се как да изхрани старата баба у тях, неспособна да стане от леглото заради някоя тежка болест. Мисля, че не е толкова трудно да извикат няколко човека, да засвирят право хоро, ширто, криво хоро. Защото младите момчета, които скачат в ледените води с такъв хъс, който би накарал всеки да настр ...