Де е България?

       „Няма пари за Йордановден” – първите думи, които чух, когато се прибрах. Замислих се. Как може да няма пари за един толкова ценен за България и за българите празник? Общината нямала пари. Моля? Общината имаше пари да организира Тодоровден, където изкараха огромните тонколони, събраха циганите с пощурелите им и мършави от глад и бой коне и надуха чалгата и кючеците докрай. Общината имаше пари да опозори и почерни толкова невинния български празник, имаше пари да угоди на алчните цигани, да им позволи да се състезават по толкова варварски начин, под ориенталските ритми.

       Общината няма пари за Йордановден. Няма пари да плати на един миниатюрен оркестър или на един стар дядо, свирещ на акордеон и чудещ се как да изхрани старата баба у тях, неспособна да стане от леглото заради някоя тежка болест. Мисля, че не е толкова трудно да извикат няколко човека, да засвирят право хоро, ширто, криво хоро. Защото младите момчета, които скачат в ледените води с такъв хъс, който би накарал всеки да настръхне, заслужават поне да изиграят едно ледено хоро, да се заредят от звука на гайдата и на тъпаните. Защото те са причината тези традиции да ги има още. Те са хората, които крепят българското. Защото не трябват кой знае колко пари, за да може всички тези младежи, които с нетърпение чакат да се хвърлят за кръста, да се разкрещят от радост, от вълнение и после като в транс да се прегърнат всички и да започнат да танцуват, да се мърдат наляво-надясно, защото половината не знаят как се играе хоро, но въпреки това играят.

       Да, тези младежи ще се организират и отново ще се проведе празника. Ако се налага, ще ходят от къща в къща и ще събират пари, но празник ще има. Въпросът е друг. Защо поне веднъж страната ни не направи нещо, за да съхрани това, което имаме? Защо след като вече имаме държава, свобода, независимост, народ, никой не прави нищо? Защо преди 650 години хората са успяли да съхранят за цели пет века  това, което ние днес тъпчем и от което се отричаме? Всеки навежда глава и затваря очи, когато истината е пред него. Отминава и след това се държи все едно нищо не се е случило. Всеки бяга от проблемите, не иска да си очерни поне мъничко ръцете, за да запази рая, в който живее. Защото нашата земя е райска. За нея са се водели битки векове наред. Тя е на кръстопът, тя е ключът към Балканите. Перфектна земя, които я управляват нищожества.

       Всеки вижда на колко уникално и съвършено място живее. Всеки се любува на взимащите дъха гледки, когато излезе сред природата, било то през лятото, зимата, пролетта, есента... Всеки вижда как това се руши. И никой не прави нищо за това. Първо започнаха да ни отнемат горите, моретата, чистия въздух.. Сега започнаха да ни отнемат и традициите, културата. Започнаха да продават страната ни, да продават българското, да се срамуват от него. Започнаха да заличават нас.