КИБЕРНЕТИЧЕН УМ

Дълбоко в себе си някои усещат променящата се нова реалност. Това не е просто илюзия. Мнозина не можеха да се впишат в нея и загиваха, но имаше методика, която беше известна под названието “кибернетичен ум”. Посредством влияние върху някои детайли можеха да се променят вероятностните изчисления за безброй много нови реалности с точност до микрон. Имаше обаче един проблем – съзнанието биваше отслабено за психо атаки от създания от онзи свят. Това все още не беше решено от мнозина от учените на планетата Зегандария, Себур Наг или Осония. Но нещо трябваше да стане и всичко това да се прекрати рано или късно. Гад ‘Ди Ен също беше поканен да участва в проекта и това в общи линии беше основното му занимание. Не можеше да преглъща лесно унижението да не е пръв във всичко. Това разбира се щеше да му изиграе лоша шега.

Екипът беше започнал всички разработки в пълна секретност още преди две зегандариански години, опитвайки се да отгатне каналите за комуникация използвани от подобни съзнания. Дълго си блъскаха главите само за да осъзнаят, че колкото по-дълбоко дълбаеха, толкова по-сложно ставаше. Но едно беше сигурно. Сега бяха малко по-близко отколкото преди. Времето щеше да покаже.

Кибернетичното съзнание за разлика от обикновеното, за което споменахме, че разполагаше с четири различни нива, имаше само две – Живот и Бог. Съзнанието Бог позволяваше на кибернетичното съзнание в общи линии да прави каквото си поиска и да отиде където си поиска. Но той винаги стоеше заключено и учените не знаеха как да се доберат до него.

Въпросните пеосови интегрални схеми биваха буквално имплантирани в мозъка сред първоначалната имплантация на спомени, а понякога и по-късно при процеса на реимплантация и свързвани с нарензиевите чипове.

Трябваше да има и по-лесен начин. Обикновените решения обикновено излизаха гениални.

Гад ‘Ди Ен се запита и друго защо Марк толкова странеше от него. Преди заедно посещаваха въпросното заведение и вдигаха наздравици на хитове като “Очи очи”, но това беше по-скоро професионална сбирка отколкото нещо повече. Изпитваха влечение към този род наука, но хитрият доктор подозираше, че Марк разработваше отделно нещо много интересно и не желаеше и той да участва.

След като екипът учени разглоби нарензиевия чип на едно от децата, който по чудо беше оцелял, Гад ‘Ди Ен се вгледа в него и осъзна, че каквото и да го беше пипало, то добре знаеше какво прави.

- Няколкото драскотини по чипа свидетелстват, че не е пипано от човешка ръка – смотолеви той.

- Но това докторе е очевидно – опита се да го оспори друг член от екипа.

- Не е точно така – заинати се Гад ‘Ди Ен. – Дълбочината на нареза не е случайно. Това се и опитвам да Ви кажа, колега.

Двамата се намираха в едно от подземията на прочутата кула “Себур Наг”, кръстена по случай побратимяването на Зегандария и нейния далечен съсед. Тя, както казахме, беше хиляда етажна, докторът пропусна да уведоми частния си детектив, че на някои от етажите все пак се развиваше някаква активност и се наблюдаваха странни паранормални явления. Но това засега не интересуваше детектива, който беше изцяло погълнат от заниманието си да събере екип, който да се справи със поставената задача.

- Мисля, че само си губим времето – някак странно се изказа Жак Ди Монс, който беше един от най-изтъкнатите специалисти по нарензиева имплантология. – И да си блъскаме главите няма да открием какво точно го е причинило, не забравяйте, че никога по-рано не сме имали никакъв аналогичен случай.

Той ядосано захвърли престилката. Ами просто трябваше да отиде и да си вземе душ. Честно казано, по-добра идея и не му идваше.

Трансплантологията беше на по-долния етаж и там се извършваха всички манипулации. Но те трябваше да спазват определени правила за карантина, които бяха прилагани за обекти с неизяснен произход и да минат през специален скенер.

- Каква кочина само сте направили! – възнегодува Урсула. – Някой трябва да я почисти и това няма да бъда аз!

Някъде през синтераниалните люкове на прекрасното и огромно здание се процеди светлина. Това беше ясен и красноречив знак за приближаващото утро.

Градът беше заспал, а те си блъскаха главите над една на пръв поглед нерешима загадка.

- Вижте – изказа опасенията си Фон Майлович, – това изглежда да бъде така. Може би онези Неща просто могат да превключват режимите на съзнанието подобно на някой бутон.

- Може и да си прав – това твърде много улеснява работата ни, но е възможно хипотезата ти да е напълно погрешна – изказа се Гад ‘Ди Ен. – Но, както и да е, ще проверим и този вариант. Струва си всичко да се опита.

- Въпросът е дали ще успеем навреме? – намеси се и Урсула. – Това е вече тринадесетата жертва. Не мисля, че е случайност. Просто съм убедена. Но…

Тя не успя да довърши, защото зад гърба им се чу някакъв трясък. Едно особено стържене.

Оказа се, че просто малка пластинка се е търкулната на пода. Всички се разсмяха.

- Време е да се прибираме по домовете – каза един от колегите, - не сме мигвали толкова отдавна. И да останем няма да разрешим този проблем. Довечера се надявам да проверим хипотезата на Майлович.

Майлович беше здравеняк и купонджия, но имаше уникален аналитичен ум. Той не беше точно типичният учен, а по-скоро някаква особена порода интелектуален каубой.

- Интересно би било да видим какво точно търси нашия колега Сер Мак Зон – намеси се и Жак Ди Монс.