Дефибрилация
Беше неприятно изненадана от този пулс по отдавна правата диаграма. От месеци лежеше в онзи щастлив покой, който ú носеше безчувствието. Разтапяше между устните си вкуса на поредното преживяно умиране и бе притаила дъх, преди влюбеният аромат на последващо прераждане да даде нов тласък на живот в празните ú гърди… и – парабола! Не го очакваше. Беше свикнала с всякакви неприятни сюрпризи - бяха обричали бъдещето ú, бяха мърсили настоящето ú, но никой, никой до сега не бе посягал на миналото ú . В мъртвите си периоди обичаше да се връща именно към него. Рееше се между страниците му, чувстваше се на най-сигурното място в света, където всичко беше вече написано и не дебнеха промените на все още белите хартии и писецът, попаднал в неподходящи ръце. Листите приличаха на весели, хвърчащи призраци - напълно безопасни, тъй като тя не възкръсваше, а винаги, винаги се прераждаше. Наблюдаваше ги с приятелска усмивка - без страх и без съжаление. Наслаждаваше се на хора, които отдавна не бяха нейни и на миговете с тях, които нищо и никой не можеше да й отнеме… до днес. Днес тя научи, че миналото също може да я предаде. Бе логично, защото всъщност то беше едно старо настояще. И след като настоящето може да е лъжа, защо миналото да не може да бъде заблуда? Не беше помислила за това... Но ето, че той се върна и за миг открадна тяхното „преди”… или нейното „преди”… Не би могъл да я нарани повече. А само преди секунда тя смяташе, че не би могъл да я нарани вече, ... изобщо. Усети го като дефибрилиране – грубо, шоково, с висок волтаж. Спокойното й тяло се разтресе неестествено. Дори не беше сигурна дали тази пулсация дойде от сърцето ú - почувства я като остро перо, забиващо се в партитурите на мозъка ú, а после се разля като мастилница по цялата й същност. 24 часа не можа да мигне. Със сигурност този път щеше да умре с отворени очи. Дано поне това да е последният удар преди края.
Тази Любов отдавна бе заслужила смъртта си.
© Люсил Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Сърдечни поздравления, Люсил! На един дъх прочетох!
-
Много оригинален похват, Бодилче!
Философско-поетична си ми напоследък
и в прозата също !!! Поздравления! -
Разтърсващо и дълбоко!
Оригинално си представила психологията на героите, Люси!
Поздравления за чудесното ти справяне с прозата! -
не беше сигурна дали тази пулсация дойде от сърцето ú - почувства я като остро перо, забиващо се в партитурите на мозъка ú, а после се разля като мастилница по цялата й същност.
Разтърси ме! -
Чудесна "проза" си публикувала.
Ала, ако ти кажа, че това не е Проза в чист вид, а БЕЛИ СТИХОВЕ?
Остави малко повече въздух между редовете.
Прегрупирай графичното оформление и скъси изреченията.
Добави някъде многоточия...
И ще преоткриеш един друг поето-белетрист у себе си.
Поне аз така видях твоята вълнуваща метафора -
не като разказ, а като бял стих...
Може и да не съм прав!
Бъди !!! -
покъртително...
прочетох на един дъх...Люсил, сърдечно те поздравявам. -
Благодаря ви за мотивацията - Борис, Тони, Весе, Теди! Не се отказвам от пробата и прозата
-
Страхотна си и в прозата!
-
Успех с новия експеримент!
-
Привет, Люсил! Лирическата трябва да даде съгласие за евтаназия... комата е по-страшна и безнадеждна от агонията!
-
Благодаря ви за подкрепата, мили творци! С голяма доза притеснение публикувах моята стъпка в прозата. Тази форма ми се стори по-подходяща за един мисловно-емоционален лабиринт и реших да експериментирам. Радват ме коментарите ви, защото в тях усетих споделняне. Оценявам присъствието ви сред редовете ми!
-
Оригинално като замисъл и изпълнение!
-
Дълбок психологизъм...
Поздрав! -
Интересен похват и добър психологизъм, според мен. Поздравления!
-
Браво Люсил! Осезаемо... ! Точен и хладнокръвен разрез- като хирург...
-
Бръкна в душата ми, Люсил! Поздрав сърдечен!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
