Беше неприятно изненадана от този пулс по отдавна правата диаграма. От месеци лежеше в онзи щастлив покой, който ú носеше безчувствието. Разтапяше между устните си вкуса на поредното преживяно умиране и бе притаила дъх, преди влюбеният аромат на последващо прераждане да даде нов тласък на живот в празните ú гърди… и – парабола! Не го очакваше. Беше свикнала с всякакви неприятни сюрпризи - бяха обричали бъдещето ú, бяха мърсили настоящето ú, но никой, никой до сега не бе посягал на миналото ú . В мъртвите си периоди обичаше да се връща именно към него. Рееше се между страниците му, чувстваше се на най-сигурното място в света, където всичко беше вече написано и не дебнеха промените на все още белите хартии и писецът, попаднал в неподходящи ръце. Листите приличаха на весели, хвърчащи призраци - напълно безопасни, тъй като тя не възкръсваше, а винаги, винаги се прераждаше. Наблюдаваше ги с приятелска усмивка - без страх и без съжаление. Наслаждаваше се на хора, които отдавна не бяха нейни ...