Есента, когато работата на полето подвиеше опашка и вятърът подгонеше трънаци и сухи листа по калните улички, силната половина на селцето видимо живваше и ставаше по-разговорлива и весела.

 Обикновено седмица след Димитровден идваше ред на мъжкия празник - дегустиране на виното от новата реколта. Празникът отдавна зрееше в очите и сърцата на мъжете, още като се почнеше от порязването на лозите по Зарезан, та чак до гроздобер.

 Всеки си знаеше колко усилия, време и труд му е коствало да достигне до шушукащата музика в мазето си и до вълшебния аромат на младото вино... Мислите сами лека-полека се понасяха към бъдещия празник - състезание, където щеше да стане ясно кой се е справил най-добре.

 По традиция се събираха в кръчмата на Панчо, наречена "Панчо Виля" по прякора на собственика. Като ученик Панчо  избягал от къщи и цял ден и цяла нощ се крил в лозята, да не го набият, заради счупения прозорец на класната стая. Когато на другия ден баща му го довел за ухото в училище, учителят Георгиев възкликнал:

   - Я гледай, арестували са Панчо Виля! - Тази реплика станала повод да научат нещо повече за мексиканския патриот, а за самия Панчо се превърнала във втора кожа...

Събираха се обикновено в събота следобед. Всеки носеше освен драгоценната си бутилка и нещо за мезе, приготвено от предвидливата съпруга. Печката бумтеше. Касетофонът разливаше песни за любов, очите им святкаха, предвкусвайки  удоволствието.

Избираха дежурната комисия - жури в състав: кметът Тинчев, пенсионираният начален учител Георгиев, когото всички наричаха Кръстника, защото почти всички бяха бивши негови ученици и прякорите си дължаха на някоя училищна лудория и чувството за хумор на учителя. Третият член на комисията беше Панчо.

Задължение на комисията беше да постави етикет с номер на всяка бутилка и внимателно да следи номерата да съвпадат с номерата на  винопроизводителите...

После сядаха и започваха дегустацията - отпиваха, замезваха, цъкаха с език или обосноваваха някоя забележка. Помежду това се започваха едни вицове, едни сладки приказки, като се почне от  спомените за детските лудории, през вечните казармените истории до небивалиците, които разказваха ловците...

Първият, който "обуеше кънките", имаше честта да бъде обявен за шампион по неиздържливост и му навличаха жълтата фланелка - една поизносена на вид тениска с остатъци от жълт цвят и избелял надпис "The Champions" отпред. Ако шампионът се държеше на краката си, му нарочваха двама асистенти, които да го заведат до вкъщи, а ако се търкаляше по пода, го отнасяха в стаичката на втория етаж, която Панчо държеше като импровизиран хотел или просто стая за всеки случай...

Някъде към полунощ ставаше известно кой е №1 като винопроизводител. Връчваха му грамота с изрисувани лозови листа и подписана от членовете на журито...

След полунощ веселбата беше в разгара си. Някои от мъжете припяваха заедно с касетофона, тактувайки с подръчни средства, други  танцуваха като панаирджийски мечки, събаряйки столове и чаши. Комисията по това време имаше и още една задача - да не допусне Радко Песнопоеца да отвори уста и да запее. Радко имаше доста груб и мощен глас, а пеенето му беше ужасно (някога в училище получаваше отличен по пеене само, ако си държи устата затворена), а сега  рискът беше да разбуди селските кучета и да  разтури цялата компания...

  Призори всички се разотиваха по домовете си поединично и на групички ...

На другия ден идваше ред на жените да ги пустосват и да обсъждат поразиите или заслугите им. Легенди се разказваха как  жената на Манол Мекото го намерила призори да спи в кочината при прасето и го изкъпала със студена вода от градинския маркуч. Или как Иван Самара се опитал да се прибере у съседката, та кучетата и го оставили без дрехи...

   И тази година всичко си  започна както се очакваше. В кръчмата беше топло, мъжете - весели, бутилките - наредени, готови за етикиране... Липсваше само кметът като основен член на комисията...

   - Сигурно чака да му изгладят ризата - избуботи  Песнопоеца.

   - Че кой ще му я глади, нали жена му от година е в Гърция - вметна Панчо.

   - Не го мислете толкова - обади се и Кръстника. - При толкова комшийки край него...

   - Идва, идва! - провикна се Панчо развълнувано. - И води Снежанка на туй отгоре.

   - К'ва Снежанка, бре мама му... - Мекото  си остана с отворена уста.

В кръчмата влезе кметът - облечен с костюм, риза и вратовръзка - дори мека шапка на главата... След него ситнеше девойка с късо бяло кожухче, мини пола и дълги до коленете черни ботушки на високи токчета.

Всички изведнъж млъкнаха. Някои от мъжете започнаха да поприглаждат оределите си коси, други забиха поглед в носовете на гумените си цървули, плъзгайки го после дискретно напред към  лачените ботушки, че и малко по-нагоре...

   - Добър вечер! - разкърши  мълчанието кметът.

   - Да ви представя госпожица Иванова от местния вестник. Тя се заинтересува от нашия празник и ще го отрази в пресата. Така де, време е вече да се прочуем и ние...

Пръв се окопити Панчо. Втурна се към съседното помещение, измъкна оттам един почти нов тапициран стол и го предложи на гостенката. После се изправи и козирувайки изрецитира на един дъх:

   - Пантелей Николчев Панайотов, госпожице, много ми е приятно.

Някой подсвирна учудено. Отдавна не помнеха как точно се казва Панчо и сега името им прозвуча някак чуждо и непознато - като кръпка... Панчо отново се развихри и донесе лъскава чиста чаша и вилица и ги предложи на момичето.

Кметът се усмихна тържествено, придърпа си стол и седна до репортерката. После посочи с ръка към Песнопоеца и го подкани:

   - Я, Радко, я разкажи как обрахте лани бостана на Леца вдовицата!

   - Ами - избуботи Радко и се сниши от вперените в него погледи, в които се прокрадваше укор (исторята беше доста пиперлива и нецензурна и определено не беше за нежни женски уши). - Такова, забравил съм, питай Митьо. - смънка той унило и се почеса по голото теме.

Репортерката гласеше нещо по диктофона и се усмихваше кокетливо.

Кметът се изправи и се окашля:

    - Господа, събрали сме се тук да оценим по достойнство резултатите от нашия труд и в едно справедливо състезание да решим кой се е справил най-добре с поставената задача. Предлагам да стартираме тазгодишната дегустация. И нека най-добрият победи!

    - Хи-хи-хи - звучи като на предизборен митинг - подшушна Кръстникът на ухото на Панчо, стана и започна да налива на всички от първата бутилка.

Госпожицата заяви, че не пие алкохол и се наложи Панчо да и донесе лимонада. Мъжете отпиваха в неловко мълчание, от време на време казваха по някоя дума, като се опитваха да бъдат учтиви, да звучат умно и се следяха един друг да не псуват и ругаят.

Кметът привика Панчо и му поръча на ухо да пооправи стайчето на втория етаж, че госпожицата ще нощува там.

Панчо кимна и тръгна да изпълни поръчението. Разговорите вървяха трудно, пиенето също не им спореше. Наградата се връчи почти служебно на Панчовото вино, по домакински заслуги... Остана си сгъната  и почетната  жълта фланелка...

Когато Панчо се върна и дискретно мушна ключето в джоба на кметското сако, действието не остана незабелязано от присъстващите...

Мъжете се спогледаха и един по един започнаха да се изнизват, спомняйки си спешни домашни задължения. Сбогуваха се и се оттегляха с поклон гърбом към вратата.

Накрая и самият Панчо инструктира кмета откъде се гасят лампите на втория етаж, сложи дърва в печката и си тръгна.

Кметът се усмихна ласкаво към репортерката:

   - Ей сега ще се върна, госпожице, само да проверя дали всичко е наред - и тръгна по стълбите към втория кат. Нямаше абсолютно доверие на Панчо и искаше да се увери лично, че чаршафите са чисти и стаята оправена...

Когато се върна, забеляза, че момичето прибира  телефона си в чантата.

   - Заповядайте горе, госпожице, стаята ви е приготвена.

   - Но, моля ви, г-н Тинчев, нямаше нужда, аз си извиках такси и то току-що пристигна. Благодаря за посрещането и лека нощ! Токчетата с почукване се отдалечиха по посока на жълтата кола пред входа на кръчмата...

Кметът остана сам. Срещу него бяха номерираните  почти пълни бутилки и го гледаха въпросително... Той грабна една, отпи яка глътка и пак, и пак...

   - Браво бе, Стефко, я как си се справил... Бравус!

   - Я да видим сега на Панчо виното... Язък му за грамотата на серсемина, не че е много зле, става, става - отпи голяма глътка и примлясна - ама ако не слага вече от тази трева, виното му ще е убиец!

Съблече сакото, махна ризата и вратовръзката и си нахлузи жълтата фланелка... Посегна към следващата бутилка...

    - "Налей ми вино в чаша тънкостенна" - проплака касетофонът.

    - Ша ти налея ми, що дан'ти налея - профъфли кметът. - Я виж колко нещо остана по масите... Ш'ти налея, що дан'ти налея... имма, ни е к'от да няма...