Пенчо погледна гълъбарника. Подът бял, та чак сивеещ се.

Ще трябва да чисти…

Взе греблото и почна. А, докато човек чегърта – какво да прави? Правилно – мисли…

И то какви мисли… Направо за ареста…

„Гълъбът си е кокошка. Хвърчаща и малко по-красива. Полза… Каква полза? Освен че е вкусен…

Но хората ги отглеждат. По навик ли, заради рекламата на самия Пикасо ли, защото са част от света ни, без която не може…

Като политиците ни…

И тях се чудим защо са ни. Навик, традиция, избягване на критични въпроси от рода на: абе, за какъв чеп, каква е ползата, какъв е смисълът?

Ама гълъбите поне са отмора за окото… И наслада като мезе

Тогава усети нещо мокро на гърба си…

„М, да – наистина като политиците… Издигат се нависоко и серат по тия, дето ги хранят. С остатъците от това, с което ги хранят…“

Наведе предпазливо глава, нахлупи каскета. Работата трябва да се свърши. Засега… Щото след малко пак щеше да им сипе зърно…

А дето го осрали…

Добре, че кравите не летят.