Светкавицата на фотоапарата ме събуди. Отворих едното си око и я видях, ухилена до уши като четири годишно хлапе, което е направило беля. Разсмях се при вида ù.
- Мило, съжалявам, че те събудих. - нацупи розовите си перфектни устни, опита се да скрие усмивката си, но не можа.- Ще компенсирам ето така: качи се върху мен и ме целуна, толкова страстно, че в главата ми не остана и една-едничка мисъл, просто бях опиянен. Боже, как го правеше?
- С какво съм заслужил тази удивително-възхитителна целувка?
- Хмм, да видим, първо, че си най-прекрасното момче, второ, че много, много те обичам, и трето, честит рожден ден!!! - последва още една опияняваща целувка, с която целият свят се преобърна и на негово място се появи прекрасно райско място.
- Обичам те, любов моя!
- Знам, и аз много много и още една снимка за щастливеца, който покори сърцето ми!
Още една светкавица.
- И сега следва подаръкът за рождения ти ден! - все още ухилена слезе от мен и отиде в банята.
- Трябва ли да ставам и аз? - попитах огорчен.
- О, да не си мръднал от леглото, направиш ли и едно малко движение, лошо ти се пише.
- Какво си намислила? - досещах се и подсъзнанието ми тотално беше с най-широката всемогъща усмивка, вече бях в рая и бях бог.
- Хмм, нещо, на което ще посветим половиния ден може би, и мисля, че ще бъдеш удовлетворен, господинчо? - и избухна в смях.
- Ммм...
Тя излезе от банята и - О, БОЖЕ МОЙ - седях и я гледах просто останал без дъх и думи.
- Усмивка... - и още една светкавица на фотоапарата. Разсмях се...
- Смеете ли ми се? За всяко ваше нарушение ще има наказание, имайте го предвид.
- Слушам, госпожице.
- Какви са вашите изисквания?
След това и двамата избухнахме в смях. Тя се хвърли към мен и още преди да съм разбрал какво става, започна да ме обсипва с целувки, усещах усмивката ù по тялото си.
..........
- Как намирате действията ми, господин Фредстийл.
- Удивителни, госпожице Сюзиел.
- Прегръдка и целувка за невидимия папарак, още една светкавица и още един заразителен смях.
© Ели Todos los derechos reservados