Бях на ръба. На самия ръб, мамка му. Толкова се мразя за това, което направих, мразя се. В началото беше хубаво. А около мен се чуваше "Ха-ха-ха-ха ..." Кикотеха се патките... И когато си мислех, че съм най-силна и съм безсмъртна, вече нямах сили. А те ми се смееха. Уплаших се, но се спасих. Аз си знам колко ми струваше това. Но после стана по-трудно или аз си мисля така. Страхът се появи. Аз обаче се изправих срещу него. Да почти успях да го победя. Или съм го победила, но ме е страх да си призная. Не знам, объркана съм. Крепи ме това, че не съм сама и Господ е с мен. Ще успея обещавам си! Единственото нещо което искам е те да усетят какво става вътре в мен... да разберат какво ми е!