Спомен за един човек
Преди обяд. Основното училище в родния ми град. Голямо междучасие.
Като всеки ден и днес, пред училището, няколко деца го бяхме наобиколили, ядяхме захаросани ябълки и го слушахме какво говори. Той разпалено ни разказваше нещо. Беше нещо смешно, защото ние се заливахме от смях. Като свърши със сериозен глас, (с усмивка на лицето) започна друга история.
- Та значи снощи… - каза той – трябва да е било към полунощ, на тавана на къщата ми, нещо трополеше много силно. Има - няма към петнадесет минути. После спря и всичко утихна. Не знам какво беше. Може котки и мишки да са се гонили, не знам. Аз малко се уплаших. После изведнъж се чу музика, класическа музика. Звучеше „Шутка“ на Бах, по нашему „шега“. Знаете ли кой е Йохан Себастиян Бах? Това е немски композитор от осемнадесети век. Трябва да го слушате. Та както ви разправях на тавана звучеше Бах. Свърши и пак започне. И така цяла нощ, не можах да мигна…А горе нямаме ни пиано, ни грамофон…
- Може да е било призрак – пр ...