Не можех да плувам като другите.
Аз плувах в мечтите си за по-добър , по-чист, по-ясен и откровен свят, и може би заради това се препънах в камъка на път за пробния ми опит за гмурване в океана , подобно на Талес Милетски , който не си гледал в краката , докато ходел , а съзерцавал сиянието на далечната луна.
Един ден обаче видях момиче на моята възраст да се дави, и без да мисля за своето бъдеше , се гмурнах в морето , треперещ , опитвайки се едновременно да я спася , и тихичко надявайки се да я опозная по опасния път.
По пътя към давещата се девойка целият мои четиринадесетгодишен живот мина през очите ми , ала успях да я достигна , ала в един момент започнах да се давя с нея..
Спасителят на плажа , който досега се занимаваше с игра на карти , се обърна и мигом се гмурна в лазурните води и извади и двама ни , трепереши и засрамени.
Попитах я как се казва , потъвайки в тъмносините нейни бадемови по форма очи.
- Карина. Не беше нужно да ме вадиш , исках да свърши всичко вече , всяко задължение.
-Недей-казах аз- Недей да съжаляваш , че имаш задължения.
Искаш ли да се научим да плуваме , двамата , сами , и така ще сме по-сигурни за съдбата си?
Карина неохотно се съгласи, и двамата започнахме самобитните си уроци по плуване.
Учех я да плува , като хвърлях кестени , и тя надмогваше страха си от водата , за да ги вземе, и сам се учех , като по време на нескопосаните си загребоци си повтарях мантри за успокоение,и скоро бяхме способни да достигнем скалата отвъд брега.
С всяко плуване косата на Карина ми се струваше по-бляскава , а погледа по-благосклонен.
Скоро родителите на Карина , които не подозираха за изминалия инцидент , разбраха , че е започнала да плува , и бяха ужасени от новопристигналата , самостоятелно извоювана от самата им дъшеря, и забраниха нейните срещи с мен.
Ала тя всеки ден се събуждаше в 6 , и тихичко и незбелязано от техните преплуваше за да ме поздрави.
С всяко преплуване тя ставаше по-ловка , по -изкусна в загребванията си , и последния път , който ме поздрави , забелязах,че отзад имаше опашка.
Карина беше русалка, ала преди мен не знаеше тази своя особеност , и затова не принадлежеше на този свят.
След години тя изчезна в морето за дълго,,, само за да ме приветсва отново в 6 , тя -вечномлада нимфа , а аз едно остаряло ,но помнещо затрогвашите моменти от миналото , дете.
© Катерина Кацарова Todos los derechos reservados