Живяло някога едно дете. То не било специално, било като другите деца. Обичало да се смее, да бяга в дъжда, да прави хиляди бели. Било нормално дете. Било добро и отзивчиво.
Вървяли си веднъж то и негово другарче. В един момент другото дете се спряло и вдигнало нещо от земята.
- Какво е това? – попитал малкият ни герой.
- Това е перо.
- И за какво служи?
- С него птиците летят – отвърнало другарчето му и му посочило една птичка, която кръжала в небето.
- Искам и аз да летя – замечтано отвърнало детето. Приятелчето му се засмяло със все сила.
- Не можеш. Нямаш крила. Невъзможно е.
Детето не отговорило. Само зареяло поглед в небесата към онази малка птица. Гледало я дълго, без да отделя поглед от нея, докато не се изгубила в небето. Само не себе си рекло „Ще летя, някой ден и аз ще мога да летя.”. И тъй започнало то малко по малко да събира перца и да ги сплита. Намерило перце и го вплело с две нишки. После намерило и още едно. И трето. Но не само перца вплитало, но и всичко, което му е ...