ДИАЛОЗИ

- Обичам кафе, а ти?

- И аз обичам.

- Така и предположих, затова поръчах и за теб.

- Благодаря. Ако не ми беше поръчал, щях да го направя сам.

- Не познавам някой, който да не пие кафе.

- Има такива хора, познавам няколко.

- Предполагам, че и не пушат. Грижат се за здравето си.

- И ние се грижим за здравето си. Мисля, че има по-страшни неща от кафето.

- Така е.

- Намирам комбинацията от кафе с цигара за божествена.

- Мислиш ли, че Бог обича еспресо?

- Не бих се учудил.

- Предполагам, че пие някаква божествена смес.

- Сигурно. От плантацията в някое божествено кътче. Никаква тор, само природосъбразни вещества.

- Ангелски лайна, например!

- Не ставай циничен. Имах предвид това, че като е Бог, има възможности да си осигури такова парче земя.

- Ами цигарите? И те ли са от някаква божествена тютюнева нива?

- Защо не. Едва ли ,,Филип Морис’’ се грижат за запасите му.

- Сигурно сам си ги свива.

- Едва ли, тук вече сигурно се намесват ангелите.

- Мислиш ли, че има ангел, който се грижи за това?

- Защо да няма. Толкова много ангели има. Допускам, че не всички са хранители.

- Ангел-свивател! Звучи точно като длъжност.

- Или цигарджия, ако не са си осъвременили класификатора.

- Значи става сутрин Бог и какво? Пуска си еспресо от автомата и палва цигарка, която ангелът-цигарджия е свил преди това и започва да се грижи за земята.

- Не смятам, че Бог спи изобщо. Нали все някъде по земята е ден, така че сънят му май е голям проблем.

- Прав си. Затова са му нужни кафе и цигари. Много кафе... много цигари...

- Да, много. Божествено много.