Влязох предпазливо в дома на Писателката. Бяха ме предупредили, че моментът не е подходящ за посещения, но изпитвах толкова силно желание да я видя, че нищо не можеше да ме спре. Какво пък, ако я заварех с любовника ù, просто щеше да ме изпъди.
Но това, което заварих, беше абсолютно неочаквано. Писателката стоеше с гръб към мен, наведена срещу едно огледало и тихо му говореше. Огледалото на Нарцис – бе ù го подарил един влюбен моряк, докато била на пътешествие с баща си. Била на шестнадесет. Обикновено го държеше върху любимия си скрин в спалнята, покрито с кадифена покривка. Не беше голямо, може би колкото половин табла за игра. Имаше дървена рамка, резбована с горски нимфи и боядисана в златно. Беше много красиво огледало, но не това бе впечатляващото в него. Бях един от малцината, комуто Писателката бе разкрила истинската му способност – а именно – да говориш с отражението си. Всъщност точно по този начин Нарцис се бе влюбил в себе си – благодарение на огледалото, а не на езерото. З ...