Тя препече филийките, останали от вчера, и извади от хладилника малко парче сирене и два домата. Не беше много, но вечерята, така или иначе, не я интересуваше особено. Цял ден сред монотонните звуци в задушната зала на текстилната фабрика беше очаквала часа, когато ще се прибере в малката си таванска стаичка и ще пренесе вдъхновението върху платното.
Още когато отвори очи сутринта вече знаеше как ще изглежда следващата ѝ картина. Прекрасните цветове на стилизирания пейзаж търпеливо чакаха да дойде часа, когато ще се разлеят по платното. На преден план силуетите на двама млади – той на колене, поднасящ мъничка кутийка на момичето. Съдържанието на кутийката виждаше само момичето, но блясъкът на диаманта беше отразен в очите ѝ.
Думите не се виждат на картина. Може би оттам беше дошло вдъхновението да нарисува точно това.
Преди пет години, когато той падна на колене с мъничка кутийка, не беше за да ѝ предложи брак. Точно обратното – беше ѝ съобщил, че се жени за друга. С типичния за него д ...